На сутринта децата шумяха възбудено. Приличаха на група настръхнали врабчета, в очакване да им хвърлят трохи. Всички говореха за младата двойка, която бе в кабинета на директорката. Някой щеше да бъде осиновен. Надежда и очакване витаеше из коридорите и стаите на сиропиталището. Рядко се случваше такова събитие. Децата обличаха най-новите си дрехи. Решеха непокорните си коси и слагаха усмивки на лицата, в очакване да бъдат късметлиите.
Лили бе сресала косите си. Мокрите ѝ къдрици лъщяха от водата, с която се бе опитала да ги укроти и накара да стоят мирно. Облечена в оранжева рокля, тя грееше, като минзухар в полите на заскрежени преспи.
- Тони, сигурно са дошли за някое бебе!? Ама аз така, за всеки случай.... Да ме видят хубава. - прошепна тъжно малкото минзухарче.
- Ела, ще ти прочета нещо! - прегърна я Тони.
Двете деца седнаха на малката масичка. Момчето постави отгоре омачканата си книжка с русото момченце на корицата. Внимателно я разгърна, сякаш бе най-ценното нещо на света. Заче ...