КЪДЕ НА МАЙТАП, КЪДЕ НА ИСТИНА
Още от вратата му личеше, че е угрижен. Взе си чайчето от бара, поздрави, седна и толкоз. Да ти е жал да го погледнеш – мъж кат скала, а увесил нос. Явно днес не беше на смяна, а и пожари нямаше да го вдигнат под тревога, та беше влязъл на приказка в кафенето, ама засега само сумтеше и се въсеше.
- Коле, чичовото, я си изприкажи дерта, та да ти мине – подкани го Митьо Семето и подбутна отпреде му кутията си.
Кольо Пожарната, като че ли се поколеба, щото изпъшка, но започна:
- То, не е много за разчуване, ама тоз младия даскал, ще изгори нечия къща!
- Тоз, дето смени пенсионираната Шопова ли, Коле? Че то засмяно и читаво ми са види момчето, бе!
- Точно затова, бай Митьо. Смее се, хили се и току привиква по-засуканите майки. Малчуганите били палави, момиченцата с лакирани нокти и все разни такива. Ела да видиш как му се радва мойта.
Семето го изслуша спокойно, попочеса се зад ухото и придоби онуй хитроумно изражение, дето само той и Парцалев го могат:
- Чуй ...