Обстоятелствата така се стекоха, че скоро след ранното си пенсиониране, Анастас Анастасов се разболя. Не беше тежко заболяване, но се наложи да постъпи в местната болница за известно време. Оперираха една от жлезите му, хормоните му се "разиграха", започна да вдига и кръвно, така че се наложи да пие лекарства "до живот" както се казва, като хронично болен.
"Не може да няма някаква връзка между двете неща", мислеше си Анастас. Беше чувал от много свои познати как пенсионирането се отразявало на здравето и дори на психиката. По начало притеснителен човек, той осъзнаваше, че може би се върти в някакъв омагьосан кръг, но тъй като прилежно пиеше изписаните му лекарства и ходеше редовно на профилактични медицински прегледи, състоянието му се закрепи задоволително.
В никакъв случай не можеше да се каже, че се е отчаял, така че след почивка от около една година, Анастасов започна да си търси работа. Старателно подготви своята автобиография. "Изпипа" я, както обичаше да казва за някой документ, ...