Той вървеше нагоре по стълбището на подлеза, когато чу тракане на токчета. Вдигна очи и видя на най- горната площадка да се появява млада жена. Приятно заоблен силует на фона на залязващото слънце. Лицето й почти не се виждаше заради ярката светлина, то той успя ясно да различи пухкавите й скули. Тя заслиза по стълбите, вързаната й на опашка коса се люшкаше наляво-надясно при всяка крачка. Подлезът бе пуст и единственото нещо, което нарушаваше тишината, бе тракането на токчетата й.
Той се поколеба, спря и погледна часовника си. През главата му бе минала странна мисъл, мисъл, от която се почувства некомфортно.
Тя носеше черни обувки с отворена пета, които подчертаваха извивките на фините й глезени. Странната мисъл отпреди секунди го накара отново да се загледа в лицето й. Сърцето му заби учестено. Сини очи, тъмноруса коса и тези пухкави бузки, които й придаваха вид на малко момиченце. Извърна очи и прехапа нервно устни. Беше сигурен, че я познава отнякъде. Смътен спомен човъркаше крайче ...