Пътуваха прекалено дълго, прекалено дълго...
Това мислеше Ливиа, след като за кой ли път погледна часа – наистина им отне доста време този преход от точка до точка. Трябваше да стигнат някъде, а изглежда все още далече това място, което всъщност дори не знаеше кое е - Ким определяше маршрута им при посещението на известни и неизвестни места в страната. Днес планът му се беше объркал някъде и от километри не си бяха казали и дума, мълчаха потънали в мисли, всеки премислящ нещо свое, което за момента нямаше нужда да сподели със спътника си, а имаха навика да си споделят всичко видяно и премислено от единия, пропуснато или като допълнение за мислите на другия.
Винаги, но не и сега.
Ким се озърташе и сам се чудеше къде ли обърка пътя - малко след последното им спиране осъзна, че се носят в неизвестна му посока - навигацията на колата упорито мълчеше, напълно безполезна и в момента бе просто като украшение на интериора. Оказа се, че и телефоните нямат връзка с оператора си. Радиото също не ...