Пуснаха обявата най-сетне. Обявиха Къщата за продан. Това беше едно от най-трудните решения в живота им. Къщата, която пазеше ревниво толкова много спомени. Техните спомени и още много преди тях. Дълго време отлагаха това решение, но веднъж взето, нямаше връщане назад и те изпитаха облекчение. Сега обаче нов страх се появи на мястото на първия. Ако се появеше купувач, който евентуално би решил да купи Къщата, трябваше да отидат и да изнесат оставените там вещи. Но те се страхуваха от духа на Люсил (казваше се всъщност Людмила, но всички я наричаха Люсил, по френски маниер), сякаш той щеше да изскочи от нейде при появата им, да размаха заканително пръст и да кресне с тон, нетърпящ възражение да не продават Къщата. Всъщност, страхуваше се само дъщеря ù Антоанета. Тя, такава си беше и като малка – плаха, страхлива, неуверена и отстъпчива. Че можеше ли да е другояче с такава майка.
Люсил беше изтънчена красавица. С образование, маниери, с финес. Властна и горда. Като дете беше доста дива и ...