- Чувстваш ли, усещаш ли я?
- Кое?!
- Самотата, как се пропива в костите ти и започва да разлага и последното човешко останало в теб?
- Това ли е болката, която ме дели от съня ми?! Това ли е целодневната агония?! Тя ли е?
- Да...
- А защо е там... Защо боли...!?
- Направил си нещо, нещо лошо...
- Казваш го, сякаш съм дете... "нещо лошо"...!
- Е, не си ли, така се дървиш!? Остави я, а не трябваше!!
Изневери ù, излъга я и след това реши, че не ти е нужна повече... А сега си я искаш обратно... Не може.
- Но, аз... Не...
- Какво ти!? КАКВО!?!?! ...