30.09.2009 г., 10:56 ч.

Лайката 

  Проза » Приказки и произведения за деца
899 0 0
1 мин за четене
Обичах да ходя с баба на вилата. Беше винаги интересно и хубаво там. Най-много обичах поляните край вилата. Особено тази с лайката. Цяла една поляна с лайка. Толкова хубаво миришеше тази лайка. Ходех и на други места с децата на съседите, но тази поляна ми беше любимата. Там четях книжките си. И най-вече гледах. Гледах как слънцето отваря цветчетата и как в тях бързат да се мушнат пчеличките. Сигурно никъде другаде нямаше такава поляна, като моята поляна с лайката.
Най-често ми правеше компания една козичка. Обичаше да похапва от лайката. Аз все ú казвах:
- Яж, яж, козичке. Ако те боли гърлото, ще ти мине.
И тя ядеше.
Един ден пак играех с децата. Гонехме се. После се крихме в една висока трева. Беше забавно. Залегнеш в тревата, не се виждаш и този, който те търси, не може да те открие дълго, дълго. По едно време почувствах, че ме сърби цялото тяло. Погледнах ръцете си. Бяха с обриви. Краката - и те също. Затичах към къщи. Плачех и разказвах на баба си къде съм била, какво съм правила. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Предложения
: ??:??