Аероплана,
дето ниско лети над село и раздира нощите, казват бил шпионски - все минава след полунощ! Щом грохота на желязното чудовище ни събуди, скачаме боси изпод юргана и тичаме на сачака – бе́лким го видим. Да, ама пустият му американец не ще да пали фарове – кара на тъмно и не можем да разберем как и кой хвърля опасните позиви…
Всяка вечер, селските зевзеци капнали от умора, се сбират у дома да бистрят с дядо ми световната политика. За своето дередже и дума не щат да обелят, щото кметицата и партийният трошат кокали!... Ако пък някой, хе́птен не се скитасва, вземат та го пречукат по тъмно, уж откраднал синджира на селският геран…
Затова брадясалите вълняги че́пекат ония гадове, дето хвърлят нощем позиви над село и настройват народа срещу демократичната власт…
- Ще ми хвърлят позиви от ероплан, айди де!...
- Изографисали ме гадовете окован в синджири!...
- И отсърна застанал милиционер с дебела твяга, пфу!...
- Кой е луд да си тро́ши ръцете, вместо да те гръмне с пищова!
- Уж, така ...