Отдавна се беше свечерило и дворът тъмнееше в сенки, а Лазура, седнала на прага, вторачила поглед в далечината, не сещаше, че денят си е тръгнал, че слънцето отдавна залезе и се спусна мрак. Мислите ú летяха в друго време и в друг свят. Пред очите ú бяха годините на младостта ú, когато детето ú беше малко и държеше дланта ú в своята малка ръчичка, когато съпругът ú се прибираше с усмивка за нея и целувка. Сън ли бяха тези двадесет и три години или това, което се случваше сега, е сън...
Преди няколко дни съпругът ú се прибра по-рано от обичайното и само с няколко думи разпръсна живота ú на малки парченца. Каза ú, че е продал къщата и до няколко дни трябва да се изнесе от къщата. Каза ú също така, че ако има някакви претенции върху къщата и продажбата ú, да се отнесе до адвокат, и че въпреки, че е придобита по време на брака, все пак тя е купена с неговите пари от пенсионирането му в армията.
Какви претенции можеше да има тя? Гледаше градината си, цветята и болката я срязваше като остър ...