purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
10.01.2012 г., 22:59 ч.

Лебедова приказка 

  Проза » Повести и романи
834 0 12
1 мин за четене

 

(продължение)

 

1.

     – Имаше едно време едно царство-господарство, – разказвам на моето внуче –  оградено от всякъде с непристъпни и страшни гори. Никой не можеше да влезе в него, никой не можеше да излезе. Ако тръгнеше навън, зверове го нападаха, погубваха го и костите му се белееха нощем, когато луната се промъкваше между едрите листа на огромните дървета. Ако решеше да дойде – същото. Който се беше родил в него, в него си умираше. Който искаше да го види – сляп оставаше. Само по тайни пътеки, охранявани от вълчи орди, само принцовете и принцесите можеха понякога, пък и по-често, да се вясват навън. По същите тези пътеки, които и до ден днешен никой не знае, можеха да влизат и излизат и разни цареподобни. Вълк беше дядо ти, малко юначе, та погрешка от време-на време го слагаха наряди да дава заедно с другите подбрани и обучени вълци. Ама гората голяма. Всичко има в нея. И Червени шапчици даже. Днес – Червена шапчица мине, утре – Червена шапчица и Кумчо Вълчо се изгубиии. Забрави принцовете и принцесите, отдели се от глутницата. Затвори се в себе си, вой не протягаше към луната, не че не беше гладен, а да не го чуят, че ще му одерат кожата. Веднъж, както си късаше гъбки, една Червена шапчица го видя омърлушен и отчаян, приближи го, погали го по острата още козина и нежно му прошепна на ухото: „Аз съм твоята Червена шапчица и искам да живея с теб. Вземи ме за жена!” И... той я взе.
     Това е твоята баба сега, приятелю.
     – А тати и мама, и те ли са Кумчо Вълчо и Червена шапчица.
     – Мене ако попиташ – да.
     – Ами и аз ли, като порасна, ще стана вълк и ще се оженя за някоя Червена шапчица?
     – Много е вероятно.
     – Ами не може ли да не съм непременно вълк? Аз не искам да съм вълк!
     – Може, ако си принц. Ама за да бъдеш принц, баща ти трябва първо да бъде цар. Само царските синове стават принцове, а после принцовете – царе и така нататъка.
     – Значи... аз... ще...
     – Да. Точно така.
     – Ще видим!
     – Така казах и аз на дядо си, когато ми разказваше тази приказка.

 

 

(следва)

   

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??