ЛЕБЕДОВА ПРИКАЗКА
Откъде му беше дошло в акъла на Ангелчо, дете на няма и четири годинки, един ден да помоли дядо си:
– Дядо, разкажи ми любовна приказка!
– Хм, – дядото потрива снежната покривка по лицето си – те... знаеш ли... всичките любови са приказни, та не знам коя точно...
– Най-хубавата!
– Абе, сякаш ми се върти в главата една, ама тя е много дълга, та може и да пропусна нещо.
– Нищо. Аз ще те слушам – и детето сяда, подпира ръчиците си на масата пред него, а върху тях слага кръглата си главица, насочва черните си очета към сладкодумеца и чака.
– Добре тогава – старчето се прокашля, за да настрои гласа си в необходимата тоналност, вдига поглед, та поглежда небето, което е изпълнило горната част на прозореца със синината си и започва. – Имало едно време в едно спретнато планинско селце симпатично и живо момче, което живяло в огромната зелена къща на гората. Птици я благославяли с песните и свирните си, сърнички и еленчета тичали между дърветата, а когато се уморели, навеждали д ...