Хронология на загубеното време
Остатъкът на ноември се изнизва скучно. Няма го вече дразнителят. Никой не ми се обажда да ме пита за това и онова. Идва и декември по същия начин. Без желание и радост. За да удовлетвори любопитството на един близък приятел, който няколко пъти го пита какво му е, решава да си изкаже мъката. Приятелят го слуша внимателно. „Че, то това нейното звучи като диагноза, бе братче” - отсъжда най – накрая мъдрия човек. Никак не му се иска да е така.
Към средата на декември една моя позната ми предлага да я заместя на някакъв семинар в провинцията. Семинарът е през уикенда и в петзвезден хотел, така че се съгласявам. Не ми се седи в София. Отивам и се срещам с множество непознати хора. Точно това ми трябва. Запознавам се със Силвина. 34 годишна, слаба и стройна. Допадаме си. Разговорът с нея е лесен и интересен. Тя е интелигентна и одухотворена. Изведнъж си припомням, че това е нормалното за един разговор. Да тече непринудено и естествено. Да те слушат, като говори ...