Л Е Г Е Н Д А Т А

Дядо Теофил поглади белите си, увиснали от старостта мустаки, потърка с опакото на ръката си правата остра брада, сякаш за да почеше червените старчески петна, излезли по кожата му от преди повече от двадесет години.

- Знаеш ли, сега пак ще ти река за Гецата Ваканджерския. Истинското му име е Георги и е бил земеделец, но по-старите тукашни хора така му викаха - Гецата Ваканджерски.

Той е от тия – и старецът показа с ръка, – от последните къщи под Пирине, там е била Ваканджерската махала, между Брежани и Сенокос.

Старецът потропа с тояжката, на която се облягаше, размърда я наляво-надясно по пясъка в краката си и от движението й се образуваха дири, които заприличаха на току-що изорани миниатюрни бразди.

Стъкми цигара между пожълтелите си пръсти, запали я, всмукна дълбоко, така, сякаш това бе най-жизненоважното действие в живота му, издуха дълго и продължително дима пред себе си и леко, вживявайки се като истински свидетел на историята, продължи разказа си:  

- Бил е някъде към двайсет годишно момче, когато го е грабнала фръчката. То не е било баш фръчка, а някаква страшна фортуна – Борей, така са му викали на северния вятър тия нашите комшии – гърците.

И старецът посочи с ръка, така както си държеше димящата цигара на юг, към Кресненското дефиле.

- Та дошла от облаците голяма буря. Носела пясък и дим. Всичко наоколо се стъмнило, нищо не се виждало.

Момчето било но реката, да се измие и разхлади от страшните жеги.

Воловете замучали уплашено и се скрили в пепелта и пясъка, които донесла фортуната.

Останал сам Гецата Ваканджерския, погледнал към небето и тогава фръчката се завъртела около него като стълб и го дигнала, земала го и го отнесла в някаква пещера горе под Елтепе.

Скоро след това природата се смирила. Борейо отминал надоле на към гръцко.

И така 40 години. Четирийсет години го немало детето, докато пораснало там горе, при самовилите на Елтепе.

Там самовилата е искала да се ожени за него, но той все и отказвал.

Четирийсет години все отказвал, а тя му давала да цица от нея.

И пак в един такъв ден, вече когато били изминали 40 години, отново задухал страшен вятър. Борея се върнал отново.

Фръчката земала да вдига пясък и пепел. Дигнала сеното на хората и дървета изскубвала от корен и ги въртяла като перца във въздуха. Станало отново фортуна и в един момент тя донесла и оставила Гецата Ваканджерския на същото място до реката, там, дето била тяхната нива.

Видяла го майка му и ревнала.

Той бил със същата риза, с която го била дигнала фръчката едно време.

- Мили синко – занареждала тя – четирийсет години те чакам! Намерила съм ти невеста да те оженя,  макар че другите не вярваха, че ще се върнеш.Да вървим да ти я представя.

- Не – рекъл синът й. – Аз трябва да изпълня повелята на самовилата. Тя 40 години ме е кърмила и все ми говореше, че ще стана много силен и ще победя двайсетглавата ламя, която всяка година дохожда и изяжда житото на хората, горе на Сапатово, над Брежани и Сенокос.

Майката немало що да прави и се съгласила.

И тогава Ваканджерецо тръгнал от Сенище към Сапатово.

Намерил ламята да лежи с подути кореми в местността Ушите, там, дето се разделят двете реки и дето се събират двата пътя и продължават като един нагоре към Сенище.

Настанал голем бой.

Ламята се хвърляла към него, а той и на където да се обърнел, изскубвал по десет дървета наведнъж  направо от корените и ги хвърлял срещу ламята.

Имал великанска сила, нали 40 години е цицал от самодивата.

Боят продължил десет дена и десет нощи.

Когато надвил ламята, взел нож и й разпорил коремите.

От там изтекли реки от жито и прасетата яли 40 години от него.

Оттогава хората не се страхували вече, нямало я ламята, която да им краде житото.

Тогава Гецата склонил и се оженил за оная мома, която му била избрала майка му.

Родили му се две щерки.

Живели там мирно и тихо, горе на старата къща, гледали воловете и сеели жито, горе на онова място с изскубаните дървета на Сенище.

Борейо оттогава повече не се върналл.

***

Eлтепе – връх Вихрен

PS

Легендата записах в с. Брежани, в Северозападните поли на Пирин планина.

Четиридесет години по-късно от България, Пиринският край е освободен от четвърта Рилска дивизия, в есента на 1912 година.

Гецата е един от местните герои, участвали в гонитбата на подтисниците.

Самовилата е гората, която го е пазела и закриляла и е синоним на помощта от свободна България.

Ламята е алегория за агаряните, които отнемали житото на населението.

Така в една местна легенда народът е опоетизирал своите мъки, въжделения и радости.