Нещо го събуди. Чувстваше се някак си неспокоен. Облече набързо червената роба и отиде до кладенеца да се освежи. Все още бе прекалено рано, слънцето още не си бе пробило път, но явно се очертаваше още един топъл ден.
Врагът бе близо. Въпреки че не виждаше много, заобиколен от своите братя по оръжие, той ясно чуваше командите и бойните викове на противника. Командата "Горе щитовете" го изненада и закъснението от части от секундата беше фатално, точно под вдигащият се щит една стрела го прониза в рамото, а други 4-5 се забиха в щита. Болката веднага бе последвана от мисълта - можеше да е и по-зле. Един от неговите другари счупи стрелата, но нямаше време да се махне острието - битката бе вече започнала. От предните редици се разнасяше оглушителен рев и металическият тътен от ударите на оръжията. И сякаш този тътен се приближаваше все по-близо и по-близо. Редиците отпред почнаха да отстъпват и да се огъват назад. Той веднага забрави за болката от острието, тъй като адреналинът му се покач ...