Леко конфузни ситуации
Тъкмо приключвах последния том от знаменитото си произведение на тема „Възход и падение на демокрацията в република Мбадунга" и възникнаха особени проблеми. Най-напред жената, която следеше работата ми изкъсо, се намеси в решителния момент и ме скастри:
„Ама то това нещо няма никаква интрига. Царят не се разведе нито веднъж със законната си съпруга; толкова ли няма там някоя готина принцеса да го свали? Да не би да е импотентен?"
„Какъв ти цар - викам - ма жено, то това си е обикновена република."
„Така де - не цар, а император" - отговаря тя компетентно и хуква към телевизора да не изпусне поредната серия от „Дързост и красота".
Както и да е - прибавих към текста един мимолетен флирт, колкото за освежаване на темата, но не си позволих да изляза от рамката на някакви съвсем платонични моменти, щото хич не иде в такава колосална студия, където се цитират Аристотел и Юлиан Вучков, ни в клин, ни в ръкав да цъфне и някоя розова мелодрама с охкане, тръшкане и въздишки ...