Нали знаете какво е лексикон. Едни писания, с които момичетата изразяват чувствата си, мечтите си, желанията си. Характерно е за ранният пубертет до към средата на гимназията. Обикаля този свитък с изповеди от чин на чин. Чест и гордост е да те почетат и да те поканят да попълниш и ти своето желание. На тази възраст лошото е най-лошо, доброто е най-добро, а важното е най- най- най-важно. Всички сме писали в тези лексикони, но още преди да е минала учебната година, тетрадчицата, събрала дълбокомислените мъдрости е забравена, захвърлена, загубена. Рядко, много рядко се запазва. За такъв лексикон ни разказа Нина.
- Представяте ли си, децата от дома също попълват тетрадки с мечти и желания. Оформят ги красиво. Рисуват картинки.
- Да, всички момичета на определена възраст го правят.
- А-а, не само момичетата - намеси се Петър. И аз съм писал. Харесвах едно момиче от другия клас, а то не ми обръща никакво внимание. Едва успях да се докопам до нейния изповедалник. Почти с взлом го отмъкнах.
- И какво написа? С каква мъдрост оскверни девическите изповеди?
- Ами, мъдрост. Написах ù, че има най-страхотните очи на земята.
- И колко бяхте големи?
- Ами колко, в осми клас.
- Какво стана после?
- Какво? Нищо! Или по-точно всичко. Сега ме буди точно една минута след като е направила кафето.
- А стига, бе! - и всички се изхилихме на развръзката.
Хилехме се, защото до него Вера клатеше глава в смисъл: Измисля си. И вече на глас:
- Лъже като дърт циганин. Кафето сутрин го прави той. Аз обичам да си поспивам повечко. Нинче, кажи за дома.
- Значи, като го видях се изненадах. Така оформен, така старателно надписан, изрисуван.
- Лексикон ли?
- Те така са го нарекли, а в подзаглавие поясняват: „За какво мечтая.”
- Това не са го измислили децата. Нямат толкова акъл.
- Грешиш. Точно те сами са си го направили.
- Така де, ама под диктовката на възпитателите.
- Глупости! Възпитателите нямат намеса. Нещо повече, децата го крият от тях.
- Защо?
- Не знам. Може би не им вярват. А може би искат да си е чисто тяхно дело. Не знам. Те и на мен с триста уговорки ми го дадоха.
- И какво пише там та е толкова секретно.
- Сашо, стига и ти. Само се заяждаш.
- Не бе, питам само. Какво има да крият тези деца в мечтите си, та на никого да не го показват.
- Какво ли? Най-съкровеното. Сашо, не ме прекъсвай! Много ми хареса. Интересно е да разбереш за какво мечтаят децата в тяхното положение.
Успях да ги убедя, че и аз искам да напиша нещо, но ми е нужно време, поне десет минути, за да го обмисля и докато уж обмислях, направих набързо снимки на всички страници. Сега ще ви ги покажа. Много са интересни.
- Това не е честно, ти си ги измамила.
- Може и така да се каже, но нямах друг избор.
- Това е подло, аз няма да слушам – и кака Кати се обърна настрана.
- Ако искаш. Давай Нина.
Като видя,че никой не я последва кака Кати отново се присламчи към групата.
- Първо ще ви прочета няколко желания от лексикона на сестра ми.
Знаехме, че Нина има по-малка сестра в началните класове на гимназията.
- Те не са интересни. Всички ги знаем, нали и ние сме писали.
- Не бързай, Кати, искам да сравняваме. Данните за семействата на момичетата взех от сестра си. Започвам:
„Мечтая да посетя екзотични курорти. Да се насладя на очарованието на лукса и разкоша, в който живеят известните личности” - Жана, майка шивачка във фабрика, баща шофьор на ТИР.
„Желая една, единствена нощ с Джони Деп. Ех как ще му разкажа играта.” - Соня, майка начална учителка, баща чиновник.
„От сега бленувам за абитуриентския бал. Искам да съм с най-красивата рокля, да ме закара чичо Данчо от другия вход с неговата Q седмица. Ще бъде страхотен купон” -Вили, майката нещо работи, бащата е безработен.
„Красивото цвете в ръката взех. Поемам по белия свят.
Желая да срещна любим човек. И двама да тръгнем на път.” Силвия, родителите ù са в чужбина, живее с баба си и дядо си.
„Копнея за любов, за живот пълен с любов, цветя и щастие” - Калина родители музиканти. Имат оркестър и свирят по заведения.
- Да продължавам ли още?
- Какво гледате така умно? Това се пише по лексиконите. Нина, давай вече на децата от дома.
- Добре. Слушайте:
-„Когато изляза от дома, мечтая да имам собствена стая и вечер да мога да чета в леглото докато ми се доспи, а когато сънят натежи в очите ми, да протегна ръка и да загася нощната си лампа. Сутринта да ме събужда моят часовник с нежна музика.” – Ирина, родители неизвестни.
„Обичам мекици, искам да правя сутрин мекици и да ги поднасям топли на масата. Ще оставям всичко по средата и всеки ще си взема от което иска и по колкото иска. Масата в моя дом ще е пълна с разни вкусни неща и деца. Аз ще оставя в своя дом всички деца, които родя. Най-много три. Не, не, мисля че ще родя едно, ако е момиче ще родя още едно, за да е момче. Искам да имам момче, а може и момиченце. Много искам мъжът ми да не пие и да не ме бие.” Пепа, дете на многолюдно семейство, предоставило още четири други деца на различна възраст в различни социални заведения.
„Мечтая, когато изляза от дома, да срещна мъж, по-точно момче, в което да се влюбя и той да ме обича. Да си намерим дом някъде и там да живеем заедно цял живот. И да имаме две деца, които много да обичаме.” - изоставено дете, родителите ù я посещават, колкото да не загубят родителските права. Отказват съгласие за осиновяване...
„От цялото си сърце желая мама да се излекува и да ме вземе при себе си. Аз ще ù помагам. Щом навърша шестнайсет ще работя. Тя само да е жива. И да ме вземе при себе си.” -Петя, майка ù е тежко болна от рак, последен стадий. Петя е приета в дома по предложение на социалната служба, понеже няма кой да се грижи за нея след постъпване на майка и в болницата.
„ИСКАМ ДА НЯМА ДЕЦА БЕЗ МАЙКИ” – с големи, дебели, червени букви на цялата страница, а най отдолу - САВИНА.
След последните думи на Савина в стаята настъпи тягостно мълчание. Никой не намери сили да коментира това, което чу.
© Снежана Врачовска Всички права запазени