Отмора
Улицата от лек, бързо премина в стръмен наклон, по който летях с байка в нощта. От време на време се обръщах да видя дали не ме следят полицаите. Не ги виждах, но това не ме успокояваше особено. Оглеждах се и за някое закътано местенце. А скоро и не бях ял. Сега от тревата щях да огладнея още повече. Проблема с храната си оставаше. Постоянно трябваше да търся какво да ям. За човек като мене, който до скоро си е купувал нещо за ядене или просто се е прибирал вкъщи за да се нахрани, това представляваше доста неприятно усещане и то постоянно. И макар да знаех преди да избягам, че ще се озова в такава ситуация, то сега, лице в лице с нея, чувството мачкаше психиката ми непрекъснато. И тъй като това което не те убива те прави по-силен, по пътя на логиката тя по този начин се каляваше и ставаше по-издръжлива. Тогава не го осъзнавах. Тогава не мислех. Не и за такива философски неща. Мисловният ми процес представляваше поредица от многобройни, но мънички задачи, с помощта на които да се ...