Почивка на аванта
„От другата страна на пътя имаше къща. Хората ги нямаше. Навсякъде беше заключено, но под един навес имаше походно легло и се излегнах на него. Точно в този момент не ми пукаше че ще си дойдат. Отстрани на къщата имаше влакова линия и като я пресечеш малка постройка и външна чешма. Изкъпах се в бързината, изсъхнах и пак си полегнах на леглото. И ето, че стопаните дойдоха“
Гумата продължаваше да се държи, което допълнително допринасяше за доброто ми настроение. Благодарение на отзивчивостта на моите „колеги“ колоездачи се придвижвах доста по-лесно и бързо. Казвайки колоездачи не визирах цивилни хора на колелета като мене. Те изглеждаха така, сякаш бяха излезли от телевизора. Гледайки ги човек можеше да си помисли че наблизо се провежда състезание по колоездене. Тесните клинове, шарените плътно по тялото фланелки, спортните колела с тесните гуми – нямаха грешка. Те също станаха част от моята мисия и дадоха своя малък, но важен принос за нейното осъществяване.
Излязъл от ...