Мето се прибираше от последната си екскурзия в планината в нерадостно разположение на духа. Напоследък хич не му вървеше с обувките. Късаха се пущините, а то взеха и да им се отлепват подметките . Вече хвърли няколко чифта на боклука, ей тъй, за едното нищо. Ех, поне да имаше качествено лепило, друго щеше да си е. Ще залепиш и ще забравиш. Но обущарите бяха измамници, както и производителите. Последните пестяха материал и ако при старите обувки страничната кожа беше подгъната най-отдолу навътре и стигаше почти на три пръста ширина под вътрешната подметка, на сегашните едвам се скачваше с горната част на подметката. Я лек дъждец да ги понавали, я да стъпиш накриво и си готов - разлепването е гарантирано при тези менте-лепила на производителите . То поне евтини да бяха, та да ги хвърлиш, да си купиш нови обувки и да забравиш. Да, ама не, здраво ще те изръсят за новите, при това още по-кофти от предишните. А без планината Мето не можеше да живее. Хайде, през пролетта и лятото, иди дойди - ...