Двамата мъже захвърлиха недопушените си цигари и се спогледаха. Единият се усмихна и смигна, другия само поклати доволно глава. Обикновено набелязваха внимателно жертвите си, този път обаче място за колебания нямаше. Печалбата им бе в кърпа вързана, още повече че след падането на мрака паркът съвсем бе опустял.
- Чудя й се на акъла къде е тръгнала – прошепна единият. – Какъв късмет само, направо не е за вярване. Но пък ако нямаше тъпачки на този свят, щяхме да умрем от глад.
- Видя ли й мобилния! Айфон 6, ако не се лъжа. Можем да му вземем добри пари. – Жената бе провела телефонен разговор малко преди да влезе в парка и така бе привлякла вниманието на двамата крадци.
- Дали да не „ударим” сега?
- Не, по тротоара на отсрещната улица от време на време минават хора. Може да ни видят. Стотина метра по-нагоре. До онези високите дървета. Няма къде да бяга.
- Тя и иска не може да бяга – подметна по-високият и се изкиска тихичко.
Жертвата бе стройна, но не особено висока млада жена, облечена в ...