Както и да го погледнеш си беше чиста случайност да стоя в този бар, в този град, да си пия питието и да ми се струпат хиляди неща. 
          Надигам ледено студената бира и изпитвам удоволствие да бълбука в гърлото ми. Бутилката е изпотена и аз я държа нежно с пръстите си. Мятам един поглед на телевизора, където предават някакъв мач, но бръмченето не ми пречи. Днес беше пак един от онези откачалски дни, в които работата те дразни от рано сутрин до края на деня. Аз съм в застрахователния бранш от няколко години. Не ми се учеше  нищо  като завърших, макар че оценките ми бяха отлични, защото мързелът ме беше обзел и така потънах в този офис. Днес имах разправии с една вдовица по полицата на съпруга и. Напираше с пълна сила да получи парите, а още аутопсията не беше приключила. Иначе е доста скучно. Книжа, климатик, лаптоп… Да следя падежи, срокове и други тъпотии. Младо парче съм, на тридесет и две, но гоня четирдесетака. Губя си свободното време  или в бара, или  във фитнеса. От време на време излизам с приятели, но по- често сам. С Майкъл, приятеля ми от училище се запилявахме някога за риба или ходим из планината. Но той се ожени и сега Сара не го изпуска и за миг. Страхотна досадница. Май много не мога да я трая. Оформил съм добре гледано тяло, а и когато не ме домързява тичам по алеята в парка. 
           Днес е петък, ще разпусна в бара…Лятото е в разгара си. Плажът е фул, мацки, питиета… Сега нямам гадже. Последната ми връзка беше за 2 месеца и нещо. Скъсахме изненадващо, както и започнахме. Без много емоции и разправии. Взе да ми писва, щото момичето ми звънеше нон стоп и в офиса. Шефът ме поглеждаше уж дискретно, а аз веднага отказвах разговора и спирах звука на телефона. Та сега съм си ок, свободен, без затормозяващи есемеси и неприети разговори. Май така най-ми харесва. 
                   - Свободно ли е до Вас?
      Сепнах се, щото се бях отнесъл на някъде, както Алиса в страната на чудесата. Погледнах момичето, което така вежливо ме питаше. На пръв поглед изглежда добре- височка, слаба, с накривена шапка, слънчеви очила. Младо обикновено момиче, на около 22-25 години. Имаше бохемско излъчване, на момиче тръгнало на стоп да обикаля света. По лицето и се виждаха няколко лунички, а на ушите сребърни обици със стъклени джунджурии. От нея ме лъхна на свежест, парфюм на цветя.               

                     Отговорих с усмивка:
                       -    Да. Сядайте.
            Продължавам да пия. Хвърлям още един дискретен  поглед на новодошлата. Тя се стоварва на стола и пуска раницата си на земята. Раницата и е прашна и има кръпки по нея. Момичето бавно сваля очилата и виждам две зелени очи. Зелени,  много наситени като водораслите в океана. Косата и е вдигната под шапката, а козирката небрежно е килната настрана. Два -три червеникави кичура са плъзнали изпод шапката и момичето ги скрива зад ушите. Загорели от тен крака се подават под  къса лятна рокля, достатъчно намачкана, все едно излязла от центрофуга.  Роклята и е на едри жълти цветя, с тесни презрамки. Дори и измачкана, не е някоя мърла. Има някаква чистота у нея. Пръстите и нетърпеливо барабанят по бар плота и май ме изнервят. На устните и се вижда карминово червило. Не е зле външния и вид.  Вдигна ръка към бармана, който се мотае в другия край и забелязах тъмно червени лакирани нокти. Бюстът изпълва добре горната част на роклята. Има дадености…хе-хе…Презрамката и все пада на рамото и тя с досада я намества. Младо момиче, търсещо приключения в петъчна вечер.              
        После си поръчва бира и я надига да отпие. Преди това ме поглежда и казва наздраве с леко пресипнал глас.
                  - Наздраве – отвръщам и аз.
             Само след миг момичето подема:
            - Аз съм Ирен. А вие? - и придърпва стола си до мен.
         Ама, че бърза да ме омае… Аз естествено не се дърпам. Само ми става едно смешно…
                           -   Аз съм Никълас. Ник ми викат. Ник Тайлър.
             Подавам и ръка и тя стиска пръстите ми силно. Сякаш се вкопчва в тях. Правя се на разсеян и си замълчавам. Оставям положението на Ирен, нека тя ме сваля днес. Хи..хи… 
             Изпихме бирите и аз поръчах по още една. На втората бира продължихме да се гледаме както котка и мишка…т.е. опознавателно… Ирен протяга ръка и я слага върху моята. После взема една ябълка от купата на бара  и впива зъби. Поглежда към мен. Знае, че я харесах и че това е много секси. Хруска плода, изважда от раницата пакетче мокри кърпи и бавно си изтрива ръцете.
               Поръчах нещо по – силно. Уиски с много лед. Ирен и тя продължи с питието. Сега ще се насвятка…злорадствах аз. Но момичето отпиваше, без да се напива. Явно я бива в пиенето…
               После се навежда леко към мен, колкото да се видят дантелите на сутиена и и  ми прошепва: 
                      -Ник, върви ли ти? Вярваш ли в късмета?
          Това пък какво беше? Гледам я опулено, тая луда ли е, на луда ли се прави..?
                  Засмивам се, щото не знам какво да кажа.
                                 -  Защо? Във Вегас ли ще ходим?
                 Тя тръсна глава и заби зелените си очи в мен. Беше ме огледала вече добре, но имаше някакво колебание  в нея, после събра кураж и очите и станаха студени. Облиза карминовото си червило внимателно, тихо и нежно ми каза:
                                  - Ник, ако искаш, може да свършиш нещо, за което ще получиш до сто хиляди. До три дни. Ти си според мен подходящия човек. Излезе ти късмета днес, Ник.
                           Аз стоя като гръмнат и мълча. Това е стръв за балами…ала-бала… Напълно непозната ми предлага сто хилядарки…Пия пак. Изчаквам да продължи приказката, но Ирен си допива бирата и става от стола без да каже нищо. Аз и хващам ръката и я дърпам към себе си.
                    - Е, какво трябва да се направи за сто хиляди?
Момичето сяда пак до мен.
                                     -Лесно е Ник. Много  е лесно.
                     Изкарвам една цигара от кутията и не бързам. Слагам я в устата си и чакам чаровницата със зелените очи да изплюе камъчето.

                          Не съм още клъвнал, но нека чуя……

                                -Върви с мен. Ще разбереш.
                   Тя ме помъкна извън бара и аз вървях до нея, като се опитвах да я прегърна. Ирен се присламчи и нямаше нищо против това. Вървяхме в алеята до плажа и свихме към бунгалата на Дан. Знам ги, те са луксозни, хубави постройки, с екстри.  Влязохме в бунгалото с Ирен. Аз я попитах за какво става дума, но тя ми каза да не бързам . Обърна глава към мен и впи  устните си. Аз я обгърнах и отворих уста. Целувахме се нетърпеливи и  задъхани като ученици Ирен свали шапката си и червените и коси се приплъзнаха до рамената. Аз свалих презрамките на роклята и ръцете ми продължиха по копчетата надолу. Ирен се извърна, задърпа ме към банята. Свалих всичко от себе си  и тръгнах след нея. Под душа продължихме да се галим и целуваме. Водата се изливаше като дъжд, плющеше по телата ни, а ние се смеехме…Ирен се обърна с гръб към мен, наведе се леко и аз влязох в нея. 
               Лежим на спалнята, Ирен вече спи, а аз щракам каналите на телевизора безцелно. Намалил съм звука, за да не я разбудя. В главата ми цари пълен хаос. Разбрах за лесните бързи пари…Ирен е осиновена от Леон Калвин. А Леон Калвин е татенцето, бъкано с парички, известен професор по ядрена физика, учен за който нищо не бях чул до преди половин час. Та баща и, вдовец от двайсет години и който наближава осемдесетака се е оженил за своята асистентка Олга. Олга е руска кучка, която го е замотала в мрежите си, на възраст два пъти по-млада от старчока. Бащата е болен, в последен стадий на рак. Ирен и Олга не се понасят. Ирен напоследък не се разбирала и с баща си. При последната им кавга, той я изгонил и и казал, че ще я остави без пукнат цент. Та сега моята задача е – да се добера до Олга и да и помогна да изчезне. Като изчезне Олга, всичко остава за Ирен…Сто хиляди … до три дни. Това е цената. Питах Ирен откъде ще ги вземе тези пари? Тя се засмя и ми каза, че ги има. За нея са нищо тези пари. Все пак е дъщеря на не кой да е, а на Леон Калвин. Че парите ми трябват, няма спор. На кого ли са излишни? Но досега освен в някое друго сбиване от юношеските години в друго не съм се замесвал. Сега отмятам мислите си на заден план, потърквам очи и заспивам. Струва ми се, че това няма как да стане. Не съм толкова глупав да се замесвам. Да се оправят. Кой както иска.
           Ирен се раздвижва, леглото скърца и аз отварям очи.  Телевизорът още е включен и показва, че е станало обед. Още ми се спи, очите ми лепнат за сън, но Ирен става и си тананика. Как да спи човек, щом някой вдига шум и се мъчи да изпее някакъв рефрен…и то така фалшиво. Щях да изроптая, но не съм си у дома…От устата ми излезе само един протяжен звук, едно изръмжаване, което заглъхна. Чувам как шуми водата в банята, стъпки и голото мокро тяло на Ирен, което се допира до мен. Вече съм съвсем разбуден и я притеглям по-плътно. Сноп коси се мятат до врата ми, хладни и мокри. Пръските вода влизат в очите ми, но аз не протестирам. Отмятам косите и с една ръка, а другата ми ръка отива по надолу към стегнатите и бедра. Те се отварят и Ирен се вкопчва в мен като удавник. Навеждам се и целувам гърдите и. Те са обли, големи и бели, там е бил банския и, и изпъкват контрастно на мургавото тяло. Ирен простенва и ме държи здраво с ръце. Кръстът и е тънък, а краката фини и дълги. Екстра парче е Ирен…
            Ставаме и отиваме към океана. Не сме говорили нищо по въпроса. Тя не обелва и дума, аз се правя на замислен. Макар, че съм решил за абсурдно да се замесвам. Вземаме от един павилион по едно тако и продължаваме към плажа. Аз съм още с къси шарени панталони от снощи и май мога така да се къпя с тях. Не е необичайна гледка. Ирен е сменила жълтата рокля и се е облякла в къси панталони. Толкова безсрамно къси, че едва скриват бикините и. Щляпа със сандалите си след мен и ме хваща за ръка да не бързам толкова. Изглеждаме от страни като щастлива влюбена двойка, а се познаваме от двайсет часа…
         Има привличане между нас. Харесва ми, че не е някоя бъбривка, дето непрекъснато мели…Сега, когато съм с такъв махмурлук само това ми липсва…Никак не обичам празните приказки. Главата ме цепи и спираме да пием нещо безалкохолно. Лимонов коктейл с много лед. Изпивам два от тях и най-накрая ми става по-добре. Ирен пие своя коктейл бавно, за никъде не бърза. Днес не е толкова дръзка като снощи. Барабани по чашата, май това и е навик. Червените лакирани нокти са фини и дълги. Добре гледани ръце, дето има една дума. Държали само химикалка и лаптоп. Все още нищо не зная за нея. Загадка е. И тя не знае за мен.
            На плажа има вече много народ. Слънцето така пече, че и под чадъра си заврял. Дърпам Ирен и влизаме в океана. А той е неприятно студен. Плуваме един до друг като две другарчета от отбора по плуване. На брега се стоварваме на шезлонгите и всеки се е отпуснал. Имам странното чувство, че познавам Ирен. В друг живот ли…знае ли човек…Че е като мен, чудачка. 
               Ирен ме гледа и в погледа и има недоверие, разочарование и отчаяние.

         Aз бях твърдо решил да не се  замесвам. но не знам какво ми стана, че  казах:
                           

                                        -   И така, какво трябва да зная за Олга?

            Следва………………