7 мин за четене
Позвъних...
- Влизай Петро, отключено е....
Беше в дълъг панталон свободно падащ по бедрата ѝ, широка шарена риза, косата ѝ беше привързана с червена панделка,... хубавица си е,..запазено тяло, няма натруфеност с гердани и гривни или пръстите окичени с пръстенчета...
Е, може би откак Йорго се настани при нея, леко се е позанемарила, или той диктуваше какви дрехи да носи,...не се подаваха вече едрите ѝ гърди през широкото деколте, и аз да понадничам с едно око уж случайно, тя забелязваше това и сигурно и беше приятно да се зазяпвам, защото не ми е направила забележка '' Ей, къде гледаш, ими не си гледаш работата...'', а скрити и прикрити под закопчана блуза,...и косата, разкошна коса разпиляна загадъчно по раменете, а после винаги беше прибрана и привързана с някаква панделка, сакън да не ѝ видят косата,...липсваше само забрадка когато имаше чужд мъж в къщи.
Като, че ли изчезна и лъчезарната усмивка и шегата от нейна страна,...наведена глава, раменете отпуснати, изпарила се е свежестта, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация