Беше красив слънчев ден, макар лятото да отстъпваше бавно мястото си на есента. Аз седях пред прозореца, гледах навън и си мислех за бъдещето, когато вратата на стаята ми се отвори с трясък.
- Защо седиш без работа, Лили? Майка ми се грижи за теб, а ти така ли ù се отплащаш?! Как може да си толкова неблагодарна! – разбира се, всеки познава поне един такъв човек в живота си, в превод - неприятен, зъл и егоистичен. Да, всеки познава поне един такъв, но аз живея с него. Защото Клара ми е братовчедка... - Защо ме гледаш така?! - продължи да вика тя - Отивай бързо в кухнята! Чака те много, много работа!
- Добре, Клара, отивам. – казах примирено аз и тя излезе от стаята. После свирнах тихо с уста и пред мен се появи Шишко. Зарових пръсти в козината му и той залая радостно. – О, мили Шишко, добре че си ти, защото си нямам друг толкова добър приятел, с който да споделям и радостни, и трудни моменти.
Щом напрегръщах Шишко, отидох в кухнята. Наистина, много работа ме чакаше. Измих чиниите, сготв ...