28.02.2008 г., 8:11 ч.
Лимонено
3 мин за четене
Понякога се чувствам като чайка (може и от кръвното да е).
Понякога като лайно от чайка.
Понякога съм хитра като куче.
Понякога съм като кебапче с кучешко.
Понякога в душата ми е пролет.
Понякога е вакум и безсезоние.
И винаги задавам някакви въпроси. И колкото повече питам, толкова повече не вярвам.
Понякога съм влюбена (когато той не ме иска естествено).
По-често не съм.
Понякога съм благовъзпитана и се държа “прилично”.
По-често - не съм.
Понякога съм силна, смела и неудържима (както и неустоима).
По-често не съм нито едно от трите.
Всъщност съм груба, цинична и нетактична.
Понякога чета “женски” списания , (когато чакам за зъболекар)за да се убедя, че все още съм нормална и да се уверя, че ще остарея с достойнство.
Поякога се смея на нелепостите.
Понякога ми става мъчно.
Никога не съжалявам.
И никого не съжалявам. Най-низкото чувство е съжалението. Ако правя нещо, то е е от уважение, любов или омраза, но никога от съжаление.
Не ме интересуват фундаменталните въпроси на столетието (това са фундаменталните въпроси на всяко едно предишно столетие - кой има най-голяма пишка, а сега в надпреварата се включиха и жените).
Няма вече пишки.
Има вибратори.
По-интересно ми е да се видя в огледалото на нечии неизмамни очи. Мразя хората, които седят пред мен с наведена глава или мръдкат поглед.
Не ме интересува политика (откакто Симеон си взе властта и после и имотите, и се мъчеше да говори на българите на български).
Какаво му трябва на човек - една хубава книга, където да намери себе си.
Богато въображение да лети и да иде, където му се иска (тялото може да е в кататония, но душата да лети).
Един ободряващ скандал с “мама”, “тати”.
Една хубава песен, където пак да намери синхрон със себе си и да я слуша много, много пъти.
Един кацнал на перваза гълъб, който да нахраниш (и после да псуваш, че е довел още 10 и са оакали всичко, ама карай).
Едно хапче за главбол, когато те мъчи мигрена (не е истина колко ме боли главата в момента).
И някой да ти подаде чаша вода.
И някой да те излъже, че всичко е наред.
И ти да се направиш, че му вярваш.
И някой да те прегърне (може и без секс, но е препоръчително).
Да се направиш, че си изпитал оргазъм, за да го зарадваш...
И да си изпушиш спокойно цигарата.
И да седнеш на масата за покер.
И да губиш.
А винаги съм сочна.
А почти винаги - слънчева.
Но винаги - горчива.
Един лимон.
Аз.
Понякога като лайно от чайка.
Понякога съм хитра като куче.
Понякога съм като кебапче с кучешко.
Понякога в душата ми е пролет.
Понякога е вакум и безсезоние.
И винаги задавам някакви въпроси. И колкото повече питам, толкова повече не вярвам.
Понякога съм влюбена (когато той не ме иска естествено).
По-често не съм.
Понякога съм благовъзпитана и се държа “прилично”.
По-често - не съм.
Понякога съм силна, смела и неудържима (както и неустоима).
По-често не съм нито едно от трите.
Всъщност съм груба, цинична и нетактична.
Понякога чета “женски” списания , (когато чакам за зъболекар)за да се убедя, че все още съм нормална и да се уверя, че ще остарея с достойнство.
Поякога се смея на нелепостите.
Понякога ми става мъчно.
Никога не съжалявам.
И никого не съжалявам. Най-низкото чувство е съжалението. Ако правя нещо, то е е от уважение, любов или омраза, но никога от съжаление.
Не ме интересуват фундаменталните въпроси на столетието (това са фундаменталните въпроси на всяко едно предишно столетие - кой има най-голяма пишка, а сега в надпреварата се включиха и жените).
Няма вече пишки.
Има вибратори.
По-интересно ми е да се видя в огледалото на нечии неизмамни очи. Мразя хората, които седят пред мен с наведена глава или мръдкат поглед.
Не ме интересува политика (откакто Симеон си взе властта и после и имотите, и се мъчеше да говори на българите на български).
Какаво му трябва на човек - една хубава книга, където да намери себе си.
Богато въображение да лети и да иде, където му се иска (тялото може да е в кататония, но душата да лети).
Един ободряващ скандал с “мама”, “тати”.
Една хубава песен, където пак да намери синхрон със себе си и да я слуша много, много пъти.
Един кацнал на перваза гълъб, който да нахраниш (и после да псуваш, че е довел още 10 и са оакали всичко, ама карай).
Едно хапче за главбол, когато те мъчи мигрена (не е истина колко ме боли главата в момента).
И някой да ти подаде чаша вода.
И някой да те излъже, че всичко е наред.
И ти да се направиш, че му вярваш.
И някой да те прегърне (може и без секс, но е препоръчително).
Да се направиш, че си изпитал оргазъм, за да го зарадваш...
И да си изпушиш спокойно цигарата.
И да седнеш на масата за покер.
И да губиш.
А винаги съм сочна.
А почти винаги - слънчева.
Но винаги - горчива.
Един лимон.
Аз.
© Гергана Дечева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Стилът ти много наподобява Буковски, но и е малко различен, защото си жена. Страхотен е, ако ме разбра.
-
Ти!
Много ми допада стила ти, наистина!
И откривам сходност в идеите...
Слънчево!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
отдавна не беше се вясвала...