Глава единадесета
Холивуд – лъжата, която харесваме
Ден 10-ти (вторник)
Алармата – започва нов ден и скачам. Винаги преди скачах така сутрин и приветствах деня. Миналата седмица бе трагедия, но сега ми се пее. Душ, зъби, дрехи. Как ще се пера тук? Да си взема ли лаптопа?
– Добро утро, Роуз!
– Добро утро, Елена, седни да хапнеш! Приготвям ви храна за днес. Обичаш ли люто?
– Ако не е прекалено люто – да, обаче с хляб.
– Добре, ще сложа и хляб.
Как ядат тия хора без хляб? Става, ама не е същото. Не е ли да си затопиш залък в соса, не ми го хвали. Не съм яла боб, откакто съм в Щатите. Роуз сега що ме подсеща с това люто?
Мейс го няма, но явно е дал инструкции. На масата има палачинки, както им казват. А при нас палачинките са тънки и големи. Изяждам една малко насила и ставам за вода.
– Ето тук слагаме чашите – Роуз ми отваря една вратичка да ми покаже.
– Добре – казвам ѝ и се усмихвам. ...