Глава пета
Само сърцето знае
Оглеждам се за таксита, но не виждам. Прохладният въздух ми действа добре. Къде ли има спирка за автобус, изобщо има ли наблизо? Озъртам се за табели, но забелязвам Джеферсън – мъжа, който ме наблюдаваше горе. Тръгвам в посоката, в която ми се струва, че е по-близкото кръстовище. Отново търся с поглед такси, сега вече е спешно. Една спортна кола спира до мен и вратата се отваря, онзи е. Само това ми трябваше, остава да си имам неприятности и с хищника! Джак ме предупреди.
– Искате ли да Ви откарам?
– Не, не е необходимо.
Егати, това се превръща в сапунка. Той излиза от колата, заобикаля я и застава пред мен.
– Запознахме се вече, помните, нали? – пита. – Нима се притеснявате от мен? Изглежда ще работим заедно.
– Помня – казвам. – И не, не се притеснявам, просто наистина не искам, живея наблизо.
– Странно.
– Защо да е странно?
– Защото жените обикновено се притесняват от мен.
– Че какво Ви има? – печеля време, дори се усмихвам иронично. ...