Кристиян се облегна на стола. Чувстваше се така, сякаш е изкачил планина. Писането на тези абзаци го изтощаваше, но също така и страшно го вълнуваше, така че не смяташе да спира дотук. Не смяташе въобще да спира, докато не го завършеше.
Филип само стоеше и четеше безмълвно. Може би бе логично да се възпротиви на метода на Кристиян, но истината беше, че го приемаше. А и Кристиян не ги убиваше физически. Просто... замразяваше жизнения им цикъл.
-Не мога да повярвам, че така добре си ги проучил - каза той.
-Е, това не беше особено трудно в малко градче като Тиха вода. Лесно успях да науча най-важните неща за тях. А и имам интересната способност да оставам незабелязан покрай повечето хора и така никой не виждаше кой знае каква заплаха в мен. Поне докато не нарисувах картината.
-Но тя е нищо в сравнение с това - отбеляза литературният герой.
-Така е - отвърна писателят-аматьор.
-Кога ти дойде идеята за всичко?
-Не бих казал, че ми е дошла в определен момент. Дори много от нещата в момента с ...