- Така, какъв ти е планът за действие? - попита го Филип.

Кристиян се беше изправил и крачеше из стаята.

- Първо да ти кажа някои неща за Васил - той никога не е сам и затова смятам, че именно самотата е неговата слабост. Той е много общителен, умее да завързва връзки и да ги използва за свои цели. Умее и да манипулира с тях хората. Разбира, че това е много ценно. Ако успеем да го изолираме изцяло от връзките му, тогава ще бъде лесен.

- Добре, но как ще го направим?  

- Нека първо да ти разкажа какво стана при последното ни спречкване.

- Слушам?

- ,,Да не се повтаря повече, иначе ще съжаляваш!" - ставаше въпрос за рисунката - ,,Знаеш за какво говоря, Янчо. Добър опит, не го очаквах и затова те пускам невредим. Уважавам  начина, по който си се опитал да ме разкриеш, но не го прави втори път, за нищо на света, защото ще съжаляваш. Много жестоко ще съжаляваш! Аз просто правя това, в което съм добър, както и ти. Не всеки е надарен с талант, като теб, така че трябва да проявяваш толерантност към по-бездарните хора, като мен. Аз съм това, което правя. Може някой път да не искам, но така се стичат обстоятелствата. Цялата тая работа с образованието е безсмислена, така че трябва да се държа за нещо в това общество, за да изкарвам пари. А пък ти си тръгнал да ми пречиш. Не става така, мой.  Тъй че слушай, за последен път ти казвам - да не се повтаря! Защото това наистина ще ти е последният път." - След това ме удари в стомаха и петимата си тръгнаха, оставяйки ме в мъничката и забутана уличка, където ме бяха завлекли. Бях сам, а те бяха петима - съвсем естествено, нямах шанс. Той винаги действа така - наблюдава неприятелите си, проследява ги и ги спипва на тясно, като не им дава шанс за бягство. След това прави с тях, каквото е намислил. Бях щастливец за това, че не ми направи нещо по-лошо. Отчаян и уплашен, аз се прибрах вкъщи. Бях изгубил всяка надежда, докато не седнах на този стол и неочаквано компютърът ми не ,,светна".

Той замълча за момент, след това продължи

- Така че ти му се опълчи днес в моя образ. Още повече, направи го да изглежда жалък пред цялото училище, заедно с приятелите му. Така да се каже, разклати убеждението, че е недосегаем. А той не е от хората, които се примиряват с това. И не обича да чака, особено за възмездие, а в случая точно това му е целта. Както и да се разправи с мен, веднъж за винаги, а няма кой да го спре, освен нас. Полицията - не, обществото - не, така че единственото което му остава, е да дойде направо тук.

Филип се съсредоточи в предстоящите думи на Кристиян.

- Всъщност това е вариантът, на който най-много се надявам и очаквам да се случи още днес.

- Но... ние не сме готови! - отбеляза разтревожено литературният герой.

Кристиян се усмихна.

-Напротив.

Момчето отиде до бюрото, бръкна в лявото чекмедже и извади две дискети оттам.

- Направих ги с помощта на компютъра, докато ти беше на училище - каза той, развъртайки една пред очите си.

Филип се зачуди. Това си бяха две съвсем нормални дискети, само че от едната страна, тази с металното кръгче по средата, дупките на пластинките бяха запечатани с парчета черен изолирбанд.

- Сигурно пак ще ме изненадаш с нещо - каза той.

- О, да. Виж, съвсем обикновени и безобидни дискети, но... не съвсем.

Той остави едната дискета на бюрото, обърна се към  облегнатата в ъгъла картина, насочи незалепената страна на втората дискета към нея и дръпна пластинката. От дискетата изхвърча светлосиня вихрушка, която обхвана картината. Втората се деформира, завъртя и потъна във вихрушката, която се върна обратно в дискетата и изчезна, щом момчето пусна пластината. Кристиян се обърна към Филип и каза:

- ,,Информацията" е тук.

- Ти... ще направиш това с Васил?!

- Да и не само с него. Както виждаш, съм приготвил дискета и за теб. Това е тайното ти оръжие. Много мислих, как да стане всичко. Това е най-силният ни коз и най-сигурният начин да изолираме изцяло този човек. Реално, без тези неща, шансовете ни са нищожни, но ако успеем да го пренесем в компютъра, и по-точно в разказа, там където аз контролирам всичко, ще видим колко е силен всъщност.     Филип подсвирна, след това каза:

- Добре, значи ще стоим и ще чакаме.

- И, ако преценката ми е вярна, няма да чакаме дълго.

Двамата замълчаха за момент.

В следващия чуха как на вратата се позвъни и се спогледаха, след което взеха по една дискета.