- Аз ще отида - каза Филип.
- Добре, но бъди внимателен. Аз ще включа компютъра.
- Възможно е да е всеки.
- Да, всичко е в възможно - отвърна Кристиян, докато натискаше копчето на машината.
Филип излезе от стаята. Междувременно си сложи маската. Светлината блесна под нея, докато тя прилепваше по лицето му, след което той премина площадката и заслиза по стълбите.
Позвъни се втори път.
Филип слезе в антренто и се приближи към входната врата. Тя беше дебела и дървена, а в средата и имаше шпионка. Той помръдна капачето и надникна през нея.
Навън стоеше някакво момиче.
,,Започна се!" - нашепна му един глас.
Филип ѝ отвори.
- Здравей - каза той.
Момичето беше средно на ръст, с дълга до гърдите черна коса, бяло лице и зелени очи. Личеше си, че беше хубавица. Носеше спортен екип в лилав цвят. ...