Нонито – иначе Антония, се разболя. Тате и мама решиха да я изолират. На детската градина пратиха само братчето й Мики – иначе Михаил, а Нонито откараха при баба и дядо.
Нони много се зарадва. Обичаше да гостува там – място за игра достатъчно, кучето Кори симпатично, а без надзора на родителите… Уха, колко неща можеше да измисли…
Само да не беше течащият нос и тази кашлица… Да, и гадните духания в носа и устата с лечебния апарат, отделно хапчетата.
Което можеше да се компенсира с обясненията към баба, че може и без тия лоши действия, че шоколадчето лекува най-добре, че… Изобщо – че Нони сама знае какво да прави, макар да нямаше понятие защо.
Само да не беше тоя дядо… Станал един лош, лош… Преди позволяваше всичко, но напоследък е като страшния дракон от анимационните филмчета. Току види някоя интересна игра и – вземе, че я спре…
Например, прибра дебелото въженце, което Нони зае от Кори. Кучето хапеше единия край, дядо дърпаше другия и се забавляваха. А Нони реши да опита как въженцето ...