29.09.2015 г., 21:39 ч.

Ловци 

  Проза » Хумористична
899 1 2
4 мин за четене
ЛОВЦИ
Новината за предстоящото дохождане на тъщата ми не ме разстрои напълно, психически як съм. Мразя новините, особено когато ме остаряват, съсипват, довеждат ме до състояние, близко до пълно отчаяние и готовност за самоубийство, тоест не обичам новините през последните двайсетина години.
Въпреки това, непреглътнал новината, задавен, ненапълно разстроен и без да кървя, съобщих на съпругата си, че възнамерявам да отида на лов за глигани или за каквото и да било друго, имах нужда просто да стрелям. Опасявах се, че ще посегна на живота си, затова идеята за лова ми се стори напълно уместна – по-добре е да стреляш по нещо, което е различно от теб самия.
- Отивай където искаш! – троснато ми каза жената. – Но в шест вечерта да си вкъщи. Мама не обича вечерята да закъснява.
- Аз ли съм вечерята? – отговорих по същия начин. – Вечерята може и да не закъснява, но аз ще закъснявам, колкото си искам!
Така да знае. Ха ма ха. „Мама не обича...” Много ми дреме какво обича мамка ти. Изобщо даже не ме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??