ЛОВЦИ
Новината за предстоящото дохождане на тъщата ми не ме разстрои напълно, психически як съм. Мразя новините, особено когато ме остаряват, съсипват, довеждат ме до състояние, близко до пълно отчаяние и готовност за самоубийство, тоест не обичам новините през последните двайсетина години.
Въпреки това, непреглътнал новината, задавен, ненапълно разстроен и без да кървя, съобщих на съпругата си, че възнамерявам да отида на лов за глигани или за каквото и да било друго, имах нужда просто да стрелям. Опасявах се, че ще посегна на живота си, затова идеята за лова ми се стори напълно уместна – по-добре е да стреляш по нещо, което е различно от теб самия.
- Отивай където искаш! – троснато ми каза жената. – Но в шест вечерта да си вкъщи. Мама не обича вечерята да закъснява.
- Аз ли съм вечерята? – отговорих по същия начин. – Вечерята може и да не закъснява, но аз ще закъснявам, колкото си искам!
Така да знае. Ха ма ха. „Мама не обича...” Много ми дреме какво обича мамка ти. Изобщо даже не ме ...