ЛОВЦИ-2
Не мина и седмица, срещам Лазо в малката градинка до пазара. Той е мършав и нисък, върти се като пумпал, което означава, че или мисли, или се тревожи за нещо. Тръгва напред, стремглаво, почти тичешком, после внезапно спира, обръща се кръгом, като по заповед, и пак закрачва. Така напред-назад постепенно променя оста и точно като Земята, прави овални кръгове, върти се около себе си човекът, на планета прилича, свел глава, безпаметен.
- Добра среща! – викам му.
Той се сепва, радва се, че ме вижда. Как няма да се радва, нали това съм аз, най-добрият му приятел.
- Май ще имам повод да почерпя – очите му искрят, - много скоро, още утре! А защо не и днес!
- Дай боже да има такива поводи!
Не го питам защо ще черпи, той сам ми каза:
- Значи, днес ми е интервюто. Добре ли изглеждам?
Чак сега забелязах, че си е сложил парцал на врата и най-сетне е зашил горното копче на сетрето, което носеше откакто го помня. Навремето беше зелено, сега вече няма цвят, но не е скъсано, вероятно понеже зна ...