Част от мен се гърчи при мисълта, че той е толкова близо до мен и в същото време толкова недостижим, но сега моят и неговият живот са два отделни свята на две различни планети. Не беше лесно да го осъзная, защото имаше време, когато двамата бяхме едно цяло, но оттогава минаха пет години и два живота. Разбира се, оставаха спомените и аз вече бях научила, че те имат своето физическо проявление, а той — не. И по това също се различавахме. За разлика от него аз носех бремето на безброй въпроси, които съм си задавала поне хиляда пъти от онзи момент, когато с него се видяхме за последен път. Защо го направих? И дали щях да го направя отново? Защото аз бях тази, която сложи точката.
Сега, на двайсет, често се питам дали съм направила правилния избор. Работата се превърна в единствения ми живот. Не знам дали трябва да съм доволна или тъжна от този факт; през повечето време се мотая нагоре-надолу, в зависимост от дневната задача, върша си работата и не се замислям много. Когато хората ме питат, ...