Лудата
Намерих я на камъка. Сама. Черно облечена. Излъчваща любов, а не тъга. Това бе тя - момичето, което наричаха Лудата.
Нейният прякор беше дошъл от хорската глупост. Мислеха я за побъркана, защото разговаряла с камъка. Камъкът, който беше на върха на тепето. Попитах хората от махалата защо я наричат така:
"Тя е луда, не е добре психически или както там го наричате. Сутрин излиза преди всички и бяга, бяга натам (и жената сочи върха). Веднъж я проследих, но тя ме усети и се скри зад ъгъла. От време на време ме поглеждаше, за да разбере дали съм се махнала.
Много често я виждам да плаче. Не знам точно за какво плаче, но всички я мислят за луда. Всеки в махалата я отбягва и с отвращение минава покрай нея. Чувствам, че бяга от нас, защото изпитва страх. Но това е мое лично мнение.
Едно дете ми каза, че говорела с камъка, който е на върха. Камъкът, на който е и в момента. Чух, че отглеждала и някакво врабче. Грижела се за него като майка, но това са само слухове. Мога да ви кажа само да ...