Има една луда, която ходи в дерето, не може да не сте я забелязали, влачи крака, тътри се... Изобщо личи си, че не е в ред... Та същата тази луда веднъж се беше родила, беше преди около двайсет и шест години в някаква болница в един сив град.. Някой да ù беше казал... че ще полудее! Щеше с малките си новородени ръчички и малките си слаби крачета сама да изпълзи от бебешката поставка и да тупне долу, за да се спаси... Но никой не ù каза... За света тя беше просто поредното бебе... Поредната тухла в стената... В тази адска машина, наречена свят.. Сега, след толкова години, нейната поставка вече е една тераса.. На седмия етаж, но тя няма куража да стъпи на перваза и... Затова полудя.
26.03.2014 @
В памет на Велето...