- Здрави сърца за счупени заменям, здрави сърца за счупени заменям! – един старец носил огромна торба на гърба си. Хората се стичали от всички страни и го гледали стъписани:
- Е, къде се е чуло и видяло здраво сърце за счупено да се заменя? Този човек сигурно е някой луд. Я, ти, който и да си, от където и да си, наистина ли носиш здрави сърца в торбата?
- Наистина! - отговорил старецът и разтворил торбата на земята, от която се изтърколили няколко сърца, тежки и твърди като камъни. Хората ахнали от почуда, разтичали се по къщите си и започнали да се връщат, носейки счупените си сърца.
- Ето, това сърце е мое и е счупено отпреди повече от двадесет години. – казал мрачно един мъж с вид на бабаит, който носел брадва на рамото си.
- А моето го откраднаха и сега нямам никакво – проплакала една от жените и скришом пребъркала задния джоб на един човек, който зяпал в стареца и си чакал кротко реда да си смени сърцето.
- Моля, не се бутайте, назад, назад, един по един, на всички ще дам здрави сърца.
Отстрани на тълпата младо момиче стискало завито във везана кърпа своето сърце.
- Ще можете ли да ми го смените? – тихо попитало то, когато дошъл и нейния ред накрая.
- Разбира се, момиче - отговорил старецът.
- Само, мога ли да попитам, това новото, здравото сърце, ще може ли да обича?
- Категорично не! - отговорил старецът. - Какви са тези глезотии, как искате сърцето да е здраво и да обича. Моите сърца не обичат, те не знаят какво е любов и затова са здрави и силни, никой до сега не е успял да ги счупи. Те са направени от завист, алчност и ревност на равни части.
- О, не! - дръпнало се момичето като ужилено назад. – Нямам нужда от такова сърце. По-добре да си остана с това, което имам, поне знам, че е истинско и си е мое.
- Може ли да го видя? – попитал възрастният човек.
Момичето разгърнало кърпичката и му подало частта от сърцето си. Старецът дълго време го въртял в ръцете си, сякаш се чудил какво да го прави.
- Ще ти дам златно сърце – на висок глас казал той, бръкнал в торбата и подал, старателно увито в лъскава кърпа, новото сърце на момичето. Всички от тълпата гледали завистливо как то се отдалечавало към дома си.
След известно време същият старец отново се появил.
- Заменям здрави сърца за счупени, заменям здрави сърца за счупени!
Никой не се затичал този път към него. Явно всички били доволни от новите си сърца и нямали никакви оплаквания. Единствено младото момиче се приближило към него, подало му нещо увито в кърпа и със сълзи на очи казало :
- Ето, вземете си златното сърце. Много мъка и нещастие ми донесе. Всички идваха при мен и търсеха само и единствено злато, после ме обиждаха, че съм лъжкиня и си тръгваха.
- То си е същото, твоето сърце – отговорил старецът. После сложил ръка на рамото на момичето и добавил:
- Не плачи, дъще, такава е съдбата на хората със златни сърца. Ще трябва да свикнеш с чуждата алчност и да не обръщаш внимание. Един ден ще срещнеш човека, който ще остане завинаги при теб, без да се интересува от злато и тогава ще бъдеш истински щастлива.
Минало още известно време и думите на стареца се сбъднали. В селцето се появил млад учител, който се влюбил в девойката и двамата заживели щастливо.
© Ивон Всички права запазени
Поздрави!