9 мин за четене
Лъжоман
(Сладкодумник)
Старецът огледа бавно всички наоколо си. Бяха все хубави, млади хора, събрали се в къщата на младоженците, по стара традиция след приключването на тържеството в ресторанта, да си допият, докато свекървата очаква бялото платно на истината.
Извади една серт цигарка без филтър, от тези, дето от силата им циганките абортират, цъкна с клечка кибрит, погледа я, сякаш си спомни за нещо, всмукна веднъж-дваж, поизчака малко, за да намалее смехът и гълчавата наоколо му и наклони пожълтелите си мустаки накъм мен.
- То бая приказки се изприказваха тук между младите, та и на мен ми се прииска да ви кажа една отколешна, ама ако речете да ме чуете де. Па може и да ви хареса. Знае ли се?
Като каза това, старецът присви палец и по навик приглади придобилите цвят на изсъхнал на южното слънце тютюнев лист мустаки.
Някои от околните бяха подочули желанието на дядото и зашепнаха наоколо си:
- Тихо, тихо де! Дедо Сандре желае да каже нещо. По-тихо, ще чуем пак някоя от неговите пиперл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация