Тя беше невероятна – нежна и красива. Поне така си мислеха мъжете за нея, като я видеха. Жените пък й се възхищаваха, което беше някак трудно за вярване. И едните, и другите му завиждаха, когато излизаше с нея. Питаха го как я намерил, кога е родена, откъде идва, а той само се усмихваше и вдигаше егото си. Тя пък искаше да е непрекъснато с него и да се гордее с нея, въпреки, че го правеше рядко. Оправдаваше се с това, че е шеф, а като такъв му се полага повече. Излизаше и с други... Това сигурно я вбесяваше и наскърбяваше, но нямаше друг избор – беше се примирила с положението си и въпреки това всеки ден се надяваше да му се отдава напълно. Трябваше да не я изоставя никога, ама никога и за нищо на света!... Иначе се вбесяваше да виси дълго сама...
Тази сутрин отново тръпнеше в очакване. И когато той я погледна с умиление, тя се уви около врата му. Искаше да го докосва, да го гали и затова едва стигаше до кожата му, защото знаеше, че и коприната възбужда с нежния си допир, а тя умееше д ...