26.10.2018 г., 23:19 ч.

Любов 

  Проза » Разкази
4.9 / 21
1842 8 25
2 мин за четене
Влюбил се бръмбарът в една красива роза. Тя била най-уханната и най-алената сред своите сестрици от розовия храст.
- Прелестна си. Ще бъдеш само моя. – заклел се в сърцето си напористият ухажор.
И започнал да кръжи всеки ден около нея. С времето забелязал, че неговата любима има много почитатели. При нея се спирали пеперуди, пчели, калинки и дори някакъв грозен търтей.
Изпълнила се с ненавист душата на бръмбара и започнал да гледа на розата с други очи.
- Защо ухаеш толкова силно? Неприлично е. Смени цвета си. Трябва да бъдеш много по-скромна. – започнал да й се кара, а тя му отговаряла:
- Аз съм обикновено цвете. Единственото, което умея е да ухая и да блестя с цвета на залеза.
- Трябва да се промениш. Окраската ти е прекалено ярка, а ароматът – опияняващ. Бодлите ти също са малко.
Розата била натъжена. Тя не можела да се превърне в бодил.
И започнал бръмбарът да я нагрубява всеки ден, а след време дори да къса листенцата ѝ.
- Престани, моля те. Боли ме. – умолявала го тя.
- Щом мен м ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Иванова Всички права запазени

Предложения
  • - Правиш ли нещо извън обичайните режими за поддържане на добра физическа кондиция и на здравословен...
  • Числата 0 и 1 са най-странните и загадъчни числа в математиката. Изкушавам се да кажа, че те всъщнос...
  • - Иванеее, казвах ти аз не давай на Любен да се жени за Елица. Ама ти! Хубава била момата, Любен от ...

Още произведения »