Мирис на сандалово дърво... Беше навсякъде около мен, докато пристъпвах прага на уютния апартамент с въздишка на задоволство. Последните слънчеви лъчи на залязващото слънце се прокрадваха измежду белите копринени завеси и вятърът нежно полюшваше платовете. Чувствах се изтощена от дългия работен ден в издателството, но мисълта, че две топли ръце ме очакваха у дома ме, ме крепеше през горещите часове на този августовски ден. Затворих вратата с трясък и облегнах гръб, отпускайки очи от обзелото ме спокойствие. Ухаеше превъзходно и единственото, което все още се губеше, беше моят любим.
Оставих чантата си и навлязох във всекидневната, докато го търсех отчаяно с всичките си сетива и развивах тънкия шал от врата си. В този момент усетих нежния допир върху корема си и силния хват на добре познатите ръце. Пръстите му обхванаха материята на блузата ми и изпратиха приятни тръпки по цялото ми тяло. Възхитих се за милионен път на способността му да се придвижва като пантера и се засмях. Той облегна брадичката си на рамото ми и прошепна сладко в ухото ми:
- Добре дошла у дома, любов. Липсваше ми...
Въздъхнах в ръцете му и обгърнах дланите му с моите.
- Сега вече денят е прекрасен - отвърнах му аз и се завъртях в обятията му, за да срещна устните си с неговите в топла целувка.
- Имам изненада за теб - прекъсна ме той и хвана ръцете ми, докато палците му галеха кожата ми бавно, отпускайки цялото ми тяло от напрежението.
Предадох се изцяло на усещанията и чувствата, които предизвикваше в мен.
- Мм - измърках, - обичам те - ръцете ми се плъзнаха нагоре по неговите, достигайки рамената и врата му, за да го притеглят в топла прегръдка.
Слънцето продължаваше да свети в хиляди нюанси на жълтото и оранжевото, а мъждивите светлинки на свещите с мирис на сандалово дърво, разпръснати навсякъде в стаята, проблясваха от време на време като звездици.
- Ако ще продължаваш така, ще ме предизвикаш и няма да има време за изненадата - перна ме по нослето той, засмя се и лепна бърза целувка на бузата ми. - И още нещо. Ела тук
Той ме придърпа близо до себе си, така че милиметри ни деляха един от друг и ми отговори:
- Ако ти ме обичаш, то тогава аз те обожавам, както нищо друго на този свят, слънце мое!
Засмях се доволно и се отпуснах в ръцете му като паяк.
- Чууух нещо за някаква изненада...? Какво имаш намерение да ми причиниш тази вечер, Грейсън? - казах, опитвайки се да бъда сериозна, но не ми се получи. - Дали ще мога да го понеса?
- Грейсън ще те накара да крещиш - каза той и се изсмя злокобно, докато ме грабна на ръце рязко и ме понесе към спалнята. - Не знаеш ли, че си попаднала на жесток сериен убиец?
Аз се смеех и се хванах за врата му.
- Жесток сериен убиец? Ще ме убиваш? Жалко... - казах аз с престорено огорчение.
Той ме сложи на леглото и събу високите ми обувки една по една след това ме погледна въпросително.
- Защо?
Аз му направих знак с пръст да се приближи сякаш имах намерение да му споделя голяма тайна.
Той целуна единия ми крак след това корема през блузата ми докато не си проправи път с целувки до устата ми.
- Целия съм в слух..
Аз хванах главата му между дланите ми и прошепнах мистериозно:
- Аз за миг си помислех, че ще ме накараш да крещя за друго...
Обожавах този невероятен момент, когато онзи познат блясък се появи в очите му и знаеше точно за какво му говоря. Но бързо се окопити и се направи на възмутен.
- Аааррггххх ти, малка мръснице!
- Малка, така лиии?! - изсумтях и го избутах, така че сега аз бях седнала върху него.
Той ми се усмихна перверзно.
- Обичам тази гледка и тази позиция, само че ако беше гола. Тези дрехи ми пречат..
Аз ахнах възмутено и го пернах през ръката.
- Аз ли съм мръсница, а?
- Хайде де, и двамата знаем, че и ти я обичаш. Чакай малко, ти я обожаваш, не я обичаш! - той започна да се смее гръмогласно.
Аз нацупих устна, а той се повдигна и я захапа закачливо.
- Забравяме изненадата и се отклоняваме в посока, която ще ни разконцентрира от главната ни цел за вечерта, госпожичке!
- Aх, да!
Аз скочих от леглото и изтичах към гардероба.
- Само да махна тези дрехи... - говорех си на себе си.
Грейсън се излегна на леглото, подпирайки врата на ръцете си и наблюдаваше доволно.
Аз разкопчах ризата си престорено бавно, защото знаех какво му причинява, а след това и дънките си и ги плъзнах бавно по бедрата си.
- Наслаждаваш ли се на представлението? - попитах без дори да съм го погледнала. Знаех, че е полудял.
- Сърбят ме ръцете да стана и да обеля бельото ти от тялото ти, но няма да го направя, защото ще останеш без изненада. И, госпожице, в твоя полза е да си послушна иначе ще те напляскам.
Горещина се плъзна по цялото ми тяло и се усмихнах бавно, докато го поглеждах, застанала пред леглото полу-гола. След това разпуснах косата си от кока и я оставих да се разпилее по раменете ми.
- Защо? Но аз нищо не съм направила... - казах с невинна усмивка и завъртях бедра отново към гардероба, оставяйки го да се наслади на гледката на гърба ми. Въпреки че той нямаше да гледа само гърба..
Грейсън се изправи бавно от леглото и започна да върви към мен. След няколко минути, прекарани в слушане на това как сърцето ми блъскаше в гърдите, няколко минути, прекарани в трепетно очакване да ме докосне и няколко минути, които ми се сториха като цяла вечност, усетих дъха му близо до рамото си.
Все още бях с гръб към него, но изпитах нужда да се хвана за нещо, за да не падна.
- Възхищавам се на това какъв контрол имаш ти над мен и аз над теб... - прошепна той и целуна рамото ми адски мъчително бавно.
Аз измънках нещо и затворих очи.
Той продължи да целува всеки убийствен милиметър кожа нагоре към врата ми. Знаех, че нямаше да издържа дълго.
Устните му оставяха изгарящи следи навсякъде, където минеха и запалваха цялото ми тяло. Когато стигна почти до брадичката ми и кожата ми се озова между зъбите му, просто помислих, че ще се разпадна и не съм сигурна какво се случи, но някой от двама ни изстена шумно. Сигурно съм била аз, защото усетих усмивката му върху кожата си.
Той се протегна през мен, оставяйки ме да си мисля, че ще ме докосне и взе една от летните ми рокли с гол гръб.
- Облечи тази и вземи обувки, които да можеш лесно да събуеш...
Той сплете пръстите си с моите миг преди да ми подаде роклята и преметна косата ми на една страна, за да може да целуне началото на гърба ми точно под врата.
Това беше последната му целувка, защото знаехме, че ако имаше следваща просто нямаше да можем да спрем. След това излезе от спалнята с обещанието, че ще ме остави да се облека спокойно и че ще ме чака отвън.
Аз облякох роклята, избрана от него и вдигнах косата си, за да не развалям ефекта от разголения гръб. Излязох от спалнята, изгасяйки свещите една по една и го заварих излегнал се на дивана и четящ нещо замислено. Не казах нищо. Просто се облегнах на рамката на вратата и го наблюдавах, наслаждавайки се на гледката на тялото му в любимата ми риза и избелели нарязани дънки.
Той вдигна поглед, сякаш ме бе усетил и ме огледа от главата до петите, докато по устните му се плъзна бавно усмивка. Изправи се рязко и прекоси разстоянието помежду ни за секунди. Потънахме в целувка също толкова бързо и когато отдели устни от моите ме попита.
- Готова ли сте за изненадата си, госпожице?
Аз го погалих по лицето, целувайки още веднъж устните му и шепнейки "Да" срещу тях.
Ръката ми се плъзна в неговата и излязохме навън. Въображението ми се вихреше във всякакви посоки, опитвайки си да си представи каква е въпросната изненада.
Докато пътувахме в колата никой не говореше. Единствено погледите ни се засичаха влюбено и се усмихвахме широко един на друг. Ръката му поставена на бедрото ми и моята върху неговата бяха необходимия и достатъчен допир между нас. Пуснахме любимите си песни и аз облегнах глава доволно, затваряйки очи.
Не знам колко време е минало, но усетих погалване по лицето и надолу по ръцете си и разбрах, че съм заспала. Светлината на почти залязлото слънце ме освети и Грейсън ме целуна нежно.
- Пристигнахме, слънчице.
Аз измърках доволно, излизайки от колата и поглеждайки към пейзажа.
Застинах и ахнах изненадано.
Бяхме близо до плаж. Пясъчните ивици се простираха необятно пред нас и морето бавно ги заливаше в лятна прегръдка. Миришеше опияняващо и аз се влюбих във всичко. Все още стоях застинала и попивах всичко с очите си. Лекият бриз ме погалваше и аз се чувствах най-обожавания човек на света. Грейсън ме бе прегърнал отзад сплитайки пръсти с моите на корема ми, както когато се бях прибрала у дома. Обърнах глава и го погледнах топло.
- Благодаря... - прошепнах и докоснах устните му леко с моите.
Той се засмя сладко.
- Ти все още нищо не си видяла, мила.
Аз ококорих очи и го оставих да ме поведе към плажа.
Следващата част от изненадата ме остави напълно безмълвна и втрещена.
На самотния плаж в близост до скалите имаше няколко огромни одеяла, по които имаше нова вълна от разпръснати свещи. Не знаех какво да кажа, затова пуснах обувките си на пясъка и се хвърлих в прегръдките му. Той също не ме остави да кажа нищо. Целуваше ме до безкрай и ме взе на ръце, за да се приближим до изненадата. Там ми каза да затворя очи и аз седнах послушно и го изпълних, въпреки че тялото ми бе пълно с адреналин и щастие. Обичах го толкова много.
Когато най-сетне ми каза да отворя очи, пред носа ми стояха огромен букет от бели рози. Без опаковъчна хартия, без панделки и пищни украшения. Както аз ги обичах. Бели рози с всичките им листенца и бодли. Миризмата им ме обгърна и аз ги взех в ръцете си, докато се навеждах да ги подуша.
Отворих уста, за да протестирам за всичко това, което, като си помислех, не заслужавах. Беше толкова много. Той обаче се пресегна и сложи пръст на устата ми. След това целуна търкалящата се по бузата ми сълза от щастие, която не можах да сдържа и ме прегърна.
Вечерта премина в размяна на милиарди несдържани целувки и докосвания, множество от 'Обичам те' и тонове усмивки. Когато се събудих на сутринта, миришех на него, на бели рози и свещи, а топлото августовско слънце галеше телата ни, придружено от шума на дивите морски вълни.