Докато върях към вкъщи в един студен ден след училище... видях човек, на около 70-73 години, вървеше бавно, сякаш видял всичко от живота и останал без капка надежда за утрешния ден... Той се оглеждаше, явно търсеше нещо, но не знаеше дали това, което наистина търси, не се крие там някъде в сърцето му... Спря се за миг, седна на една дървена пейка и ме попита:
- А ти, ти знаеш ли какво е любовта? Любовта, без която и мен и теб сега нямаше да ни има... "
Погледнах го, седнах до него и замълчах... Той продължи да говори, сякаш ме познаваше от доста време, а аз нямах никакъв спомен за него... Разказа ми как преди 20-тина години изгубил жена си и как от тогава всеки ден ходи на гроба ù и ù казва колко много му липсва и колко много я обича... Попитах го дали времето не е успяло да заличи болката и любовта му към нея, а той плахо отговори:
- Ако обичаш някого, където и да се намира той, ти винаги ще си с него, както той е винаги с теб.
След минута мълчание той каза, че с нетърпение чака мига, ...