Любов под дъжда...
Имаше дървета...
храсти...
и от онова шумолене типично за горите.
Привечер... може би към 9.
Хладно и се канеше да вали.
Усещах топлина.
Ах, онази красива и привличаща топлина.
Красиво е, когато съм с теб...
красиви сме двамата един до друг.
Дъждът заваля.
Ах, какъв дъжд.
Капки вода.
Любов.
Ръка за ръка.
Глава нагоре... капките се стичаха по лицето ми.
Качихме се в кола...
отново дървета...
и онези храсти типични за улиците.
Може би към 10.
Ръце.
Устни.
Наслада.
Сещате се... Онези сладките моменти.
Имаше силен вятър.
Движихме се с 70... може би.
Ръка през прозореца... другата през раменете му.
Държах две от най-важните ми неща.
Въздух.
Него.
Ах, красиво чувство.
Красиви рамене.
Гледаха ме очи.
Блясък.
Картини.
Ах...
Има любов!
© Виктория Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ах, как ме караш да се усмихвам! Ще заспя щастива, Снежи! Благодаря ти! Пращам ти любов и усмивки!!!
-
Ах любов!Има,има любов,Вики!Най-великото чувство,което кара светът да се движи напред.Всяка сутрин преглеждайки новите публикации ,очаквам да срещна твоята поредна творба.Харесва ми начина, по който пишеш.Допада ми.Чакам още.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Усмивки