17.11.2014 г., 18:25 ч.

Любовна епидемия 

  Проза » Разкази
804 0 0
4 мин за четене
- Здрасти, колега. Наминах да ти напомня за сбирката довечера.
- Сбирка ли?
- Така си и знаех. Напоследък се губиш нещо. Дано да си имаш основателни причини, защото иначе ще си навлечеш сериозни неприятности. Събираме се да обсъдим новата мисия.
- А, да...мисията...Така и не разбрах за какво точно става дума. Само не потвърдени слухове.
- Последното, което разбрах е, че долу положението станало критично.
- Кое точно положение?
- Нали ги знаеш онези малки досадници със стреличките?
- Амурчетата. Чух нещо...
- Май тоя път здравата са сгафили.
- В смисъл?
- Абе знам ли ги! Може да са прекалили с амброзията. Изглежда са целили всичко, което се мерне пред очите им. Говори се, че са превишили лимита в пъти. И познай какво става сега сред простосмъртните...
- Ъъъ...какво толкова? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Предложения
: ??:??