18.03.2008 г., 19:50 ч.
Любовна история
6 мин за четене
По улицата беше пусто. Само едно момиче вървеше бавно на някъде. От очите му се стичаха горещи, отровни сълзи. Тя плачеше за един мухльо. Срещна го преди повече от 2 години в една мразовита сутрин. Съвсем случайно стана. После се запознаха, започнаха да се сближават все повече и повече. След време бяха много добри приятели и излизаха доста често. Макар и момичето да имаше приятел, тя чувстваше това момче по-близко и от гаджето си. Всеки ден му споделяше радостите и мъките си. Беше й като брат. Обичаше го чисто приятелски, но при него чувствата бяха различни. Той изпитваше нещо повече от приятелски чувства. Искаше тя да е само негова. Да я има така, както приятелят й. Но това беше невъзможно. Тя дори не искаше и да си помисля за връзка с него. След време разбра, че той е тръгнал по лош път и се помъчи да му помогне. Виждаше много неща отстрани... как си проваля живота... как приятелите му не са изобщо такива, а само го използват... и реши да му каже всичко. Тогава той реши, че тя иска да го скара с тях и иска да му навреди. Скараха се... дълго време не поддържаха връзка. Но през това време момичето осъзна, че и нейните чувства винаги са били повече от приятелски, но не е искала да си признае. До този момент не бе изпитвала подобно нещо и се страхуваше, затова и отричаше, но не можеше да продължава по този начин. Реши да потърси момчето и да поговори с него. Да му каже, че чувствата му са споделени и че и тя иска да е с него. Да, но беше прекалено късно! Той вече не искаше да е с нея. Беше му омръзнало да страда, заради нея, да му е гадно и да си губи времето да я чака. Останаха си отново приятели и пак започнаха да излизат всеки ден. Този път ролите бяха разменени. Вместо той да е постоянно тъжен - беше тя. Вместо той да търси максимална близост с нея - я търсеше тя. Усещаше, че и той не е безразличен, но се държеше някак странно. Спазваше дистанция между тях и никога не си позволяваше да я скъси. С времето тя осъзна, че това, което изпитва към него е Любов и наистина много я болеше. Молеше се това да приключи по-бързо, но това бе невъзможно. Той беше първата й любов. Всяка вечер той я изпращаше до тях и я прегръщаше за довиждане. След като се обърнеше, сълзите й потичаха неудържимо. Прибираше се и се затваряше в стаята си. Плачеше с часове, докато се успокои. Отказваше да яде, не спеше. Излизаше без да се обади на никого. Родителите й и приятелите й започнаха да се притесняват за нея. Все по-често и задаваха въпроса: "Какво става с теб?" Това я дразнеше много и постепенно започна да избягва всички. Отдели се от приятелите си, не говореше на родителите си. Стоеше по цели дни сама, затворена в тях и плачеше. После излизаше с него... и му се наслаждаваше на красотата. Обичаше да се оглежда в очите му. Бяха така красиви, величествени... дълбоки и неповторими. Изтръпваше при допира на пръстите му с нейните. Това продължи няколко месеца. После тя не издържаше вече на болката и спря да излиза с него, спря да му говори, да му пише, да му се обажда... Споделяше мъката си с най-добрата си приятелка (Надя). Тя беше успяла да разбере болката й и да й помага да не се отказва от живота през всичкото това време, защото и тя самата беше изпитала подобно нещо. В трудните моменти момичето търсеше приятелката си. Плачеше и изливаше всичките си емоции пред нея, без да се притеснява. Това й помагаше много и тя осъзнаваше какъв човек има до себе си. И един ден беше готова отново да потърси момчето, което обичаше и го направи! Потърси го и за нейна радост, той отвърна. Виждаха се от време на време и един ден той поиска да прекара целия ден с нея. Излязоха още сутринта и отидоха в парка. Седнаха на една пейка и си говориха с часове. После се разхождаха... обикаляха из града и когато стана време момичето да се прибира, той я изпрати до тях. За "чао" тя го гушна, а той я притисна към себе си и я целуна. Толкова беше щастлива, че не знаеше дали е истина. Не можеше да повярва за случилото се. Този ден беше най-щастливият в живота на момичето и тя никога няма да го забрави. В следващите дни излизаха и си прекарваха страхотно. Момичето никога не се бе чувствало толкова щастливо... живо... искало да граби от живота с пълни шепи и да му се радва. Но нали било прекалено хубаво това, което ставало и не след дълго щастието й било помрачено. Момчето я избягвало, не й вдигало телефона... не отговаряло на SMS-ите й. Тя отново била съкрушена и много тъжна. Отново спряла да излиза, не говорела с никого. Само плачела и се молела момчето да й се обади и да и каже, че отново иска да е с нея. Но времето минавало и това така не се случвало. Тя го търсела. Молела му се да се върне при нея, но той не искал. Момичето все повече започнало да пропада. От примерно момиче се превърнала в един от най-големите боклуци на града. Всички се чудели какво става с нея, защо така се е променила, но отговор нямало. Ако някой се поинтересувал от нея, тя директно го отрязвала и не контактувала повече с него. Загубила всичките си приятели. Постоянно се карала с родителите си. Била на дъното на пропастта и с всички сили се мъчела да слезе още по надолу... но тогава до нея отново била нейната приятелка, която виждала всичко това и не можела да позволи това да се случи с приятелката й. Малко по малко я изкарала от всички каши, които забъркала. Отказала я от лошите й навици. И й помогнала отново да стане ЧОВЕК! Отново да бъде нормално момиче. Да си върне приятелите. Така малко по малко след известно време момичето отново беше себе си. Всичко си беше както преди. Усмивката не слизаше от лицето й. Само едно нещо не можа да се промени. Чувствата й към него си останаха и се засилваха с всеки изминал ден. Когато го видеше, изтръпваше и й се искаше да отиде и да го прегърне, но знаеше, че не трябва, обръщаше главата си на другата страна и го отминаваше. После вкъщи плачеше, гледайки неговата снимка, но на другия ден нямаше и следа от това.
Сега:
Отново вървеше сама по улиците и плачеше... спомените бяха нахлули в главата й и тя имаше нужда да излее мъката си, но не искаше никой да я вижда. Затова излезе сама без да се обади на никого. Щеше да направи както преди: да обиколи града в тъмнината на нощта сама, молейки се някой пиян шофьор да я блъсне и да я отърве от този ад, но след като това не станеш, се прибираше и лягаше да спи, уморена от дългата разходка. На другия ден се събуждаше като нов човек, отворена за живот... очакваща да й се случи нещо ново. Дали този ден не е днес и дали няма да срещне Любовта отново с настъпването на утрото? И този път ТЯ, любовта да е по-прекрасна от всякога?...
© Стефи Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тази история ме разплака ! Наистина ! ... ;( Горе главата ! И само напред и нагоре ! Мечтите се сбъдват ! Вярвай !
-
Много истинско и чувствено...какво да ти кажа...позната история.Виж ако искаш прочети и моята тъжна история...само кадето при теб е с отворен край и не си загубила надежда....и съвет:недей!!!
-
Красиво е ...харесва ми...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Готова ли си да посрещнеш щастието някъде там, зад ъгъла? А може би любовта