12.11.2007 г., 8:43 ч.

Любовниците 

  Проза » Разкази
1571 0 24
4 мин за четене
Кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискане. Ръцете й здраво хванали тръбата на таблата на леглото. Тялото й се извиваше в сладостни извивки. Да се люби с този мъж винаги беше удоволствие. Всеки път я караше да бъде на гребена на вълната. Идваше в къщата му с голямо желание. Не й правеше впечатление, че се любеха в една и съща малка стая с огромно огледало на едната стена. При положение, че къщата беше достатъчно голяма и имаше и други стаи. Не възразяваше. Нямаше думи, нямаше излишни превзетости, както ги наричаше Рико. Мей пристигаше с такси, влизаше и се запътваше към позната стая. Събличаше се и чакаше. Рико идваше минути след нея, винаги с кърпа около кръста. Без да отрони дума, започваше да я люби. С финес и чувство. Понякога на Мей й се искаше да си поговорят, но когато се запознаха, това беше условието от негова страна. Странният, но красив и елегантен мъж й хареса. Не обмисля дълго предложението му. Не съжаляваше за нищо.
...
Рико се смяташе за перфектния любовник. Раб ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Предложения
: ??:??