Тя беше разплакана, но и усмихната. Сълзите от трепетно вълнение се стичаха по кадифената ѝ кожа, носейки със себе си малките частички от гарвановата маркова спирала, която подчертаваше сините ѝ очи. Тоалетната беше неподдържана, въпреки привидно лъскавия си вид, но пък притежаваше това огромно огледало, в което Злати искаше да огледа шикозния си грим. Опитът за зряло поведение на 16-годишната дама беше осуетен от напиращите в нея чувства, както и от последвалите горещи сълзи.
„Хей, сладурче, ела с нас вкъщи! Купонът ще е далеч по-разгорещен там“ – примамливите думи на Асен отекваха гръмогласно в ума на разнеженото момиче. Вълненията от стройното му тяло, черната коса и изтънчения, прелъстителен стил, не ѝ позволяваха да си поеме дъх.
„Дали ме помни? Дали може да види онова невръстно и обикновено момиче, което бях миналото лято, когато се запознахме? Може ли да оцени усилията, които положих, за да бъда съвършена за него? Дали ще ги помисли за смехотворни, но и някак романтични?“ – хиля ...