Зяпах отегчено някакви проспекти за тенис кортове, нерде изложбена галерия, нерде обзавеждане за тенис кортове. Какво ли е намислил собственикът, кир Димитрий Лазарос, та секретарканта на мен закарфичи проспектите...
Машинално посягах към фрапето, смуквай през сламка студената течност, ох Зорба, ти отново си в рая. Как се бях издигнал и аз не разбрах, може би защото крадях и лъжех, или обратното беше по-вярно. Не ламтях за чуждото, насмешливо слушах разсъжденията на някои, започващи от печалбата, да ама докато стигнеш до нея, .
Почука се на вратата на офиса ми, така бях кръстил стаичката си с климатик, малко прозорче, мебели и компютър с плосък екран, така е, по-рано на това нещо му казваха канцелария, а сега офис.
- Да - любезно отговорих на почукването
В рамката на вратата застана обикновен млад човек, с неопределен стил на обличане, но явно притеснен от нещо.
- Търся кирио Петро,... собственика кирио Петро - запелтечи той
- Петро съм аз - засмях се - Но собственика е кир Димитрий Ла ...