10.08.2013 г., 21:33 ч.

Магията на пролетта 

  Проза » Разкази
1224 0 1
10 мин за четене

Рано следобед. Слънцето огряваше безкрайното поле. Зюмбюлите пъстроцветни бяха отдавна цъфнали на тази земя. Гордите нарциси се извисяваха над зеления килим. Лалетата високомерни, привличаха пеперудите със своите прекрасни червеникави цветове. Цели поляни бяха засипани от прекрасни детелини. В това райско кътче имаше и дървета, които бяха обсипани от розови и бели цветчета, с които привличаха прекрасните пчелички. Навярно, това е магията на пролетта!

 

Само допреди месец, това поле беше замръзнало. Нямаше помен от живот. Единствено объркали се от студа зайчета, подскачаха из ледената земя. А от нея, единствено кокичетата успяваха да пробият ледената покривка. Те единствено даряваха радост. Слънцето прекрасно, със своите топли лъчи, успя да размрази това пусто поле и да го превърне в райска градина.

 

В тази божествена земя имаше момче, което просто се наслаждаваше на природните красоти. Лазурните слънчеви лъчи огряваха неговото прекрасно личице. Нежен ветрец галеше неговата косичка. Пеперудките си играеха с него, със своите пъстроцветни крилца. Птичките му пееха прекрасни песнички. Каква прелест!

 

Това прекрасно създание, избягало от сивотата на града, от своя тъжен дом, за първи път усети благоуханието на цветчетата и нежните слънчеви лъчи. Това момче изпита непознато за него чувство- това на спокойствието. В града то ставаше свидетел на злодеянията, които извършваха хората около него. Там това същество беше отхвърляно от всички. То дори беше отречено от родителите си - майка му се караше без причина, а бащата се напиваше редовно и често го пребиваше. Това невинно дете беше изживяло толкова много страдания, заради пиянството на родителите си. Всяка вечер то изживяваше кошмари, в своя дом. Когато се разхождаше из града, всички около него говореха зад гърба му. Невинното същество беше често нападано на улицата и му бяха взимани последните джобни. То беше принудено да проси, само за да не умре от глад. Отвсякъде биваше обиждано. Страхуваше се от всички хора. Ох, колко е тъжно това!

 

Това прелестно създание обаче, след поредното си скитане, избяга от сивия град. В началото беше наплашено от това дали нещо ще му се изпречи на пътя. Страхуваше се от това дали някой злодей няма да му се изпречи и да го убие. Не след дълго, градът остана извън полезрението на момчето. Тогава то за първи път през живота си видя, че няма хора около него. Чувстваше се странно, но това усещане беше непознато за него. Може би страхът му започваше да отшумява.

 

Тогава това безобидно същество се усмихна. То за първи път усети щастие в своя живот. Това беше първият му досег с природата. То усети нежното ù спокойствие, което допълнително го накара да се зарадва. Това прекрасно същество спря да изпитва страх. То погледна нагоре към безкрайната синева. На нея, момчето видя прекрасни бели пухкави облачета и огромния слънчев диск.

 

След това, детето отгледа полето. На него, създанието видя прекрасни цветчета. То отиде и в началото само ги разглеждаше, а после ги галеше със своите нежни пръстчета. В този момент, една прелестна синя пеперуда кацна на ръчичката му. В първия момент, човешкото същество се уплаши, но след това се почувства приятно. Пеперудата го гъделичкаше и така накара момчето да изпита непознатото за него чувство на гъдел. То се почувства омаяно от това. След това прекрасното синьо крилато същество полетя към цикламено цвете. Човечето се натъжи от това, че това приятно животинче го напусна, но след това реши да се разходи из полето.

 

То си оправи настроението и малко по- късно реши да отиде до едно дърво, което се извисяваше високо над зеления килим. Под дървото обаче беше пълно с цветчета. Те бяха пъстроцветни - от бели и жълти, до червени и виолетови. Около тези растения беше пълно с пчелички. Мравчиците лазеха по ствола на дърветата. Скакалците си подскачаха от цвете на цвете. Птичките пееха своите прекрасни песнички. 

 

Създанието се любуваше на обстановката, а след малко си поигра с цветчетата около дървото. Тогава обаче го ухапа една пчеличка. Момчето изпита силна болка. То видя как това насекомо го е ухапало и след това изкара жилото от ръчичката си и го хвърли. Съществото продължи да изпитва неприятна болка, но постепенно почна да отшумява и то дори започна да се чувства все по-уверено.

 

През това време Слънцето вече се насочваше към своя залез. То се снижаваше постепенно. Небето променяше своите багрила. Първоначално, безкрайната небесна шир придоби нежен бледосин цвят, а в посока към Слънцето - розов цвят. Пухкавите облачета придобиха златисти цветове. След броени минути, прекрасното Слънце придоби нежен оранжев цвят и започна да се скрива. Скоро след това, то залезе. Тогава небето около западния хоризонт придоби магически червеникави цветове. Облаците придобиха тъмнорозов цвят, а над източния хоризонт, небето придоби виолетов цвят. Каква красота!

 

Прекрасното създание се любуваше на тази утопична гледка. То въобще не подозираше, че светът може да е толкова красив. Момчето обаче продължи да се наслаждава на небесния спектакъл. То просто беше омагьосано и не можеше да свали глава. Небето се здрачаваше и скоро започнаха да се показват звезди на небето. Над западния хоризонт още се виждаха жълтеникави багри. Тези цветове след това придобиха мистериозен синьо-зелен цвят. След броени минути обаче, нощта окончателно настъпи и небето придоби характерния за тази част от денонощието тъмносин цвят.

 

Момчето се чувстваше в хармония с природата. За първи път през живота си, не се страхуваше от настъпилата нощ. Прекрасното създание осъзнаваше, че тази вечер няма да бъде бито и поругавано от пияните си родители. То беше щастливо, че няма да е затворено между четири стени. Знаеше, че нямаше да се чувства безпомощно, и че няма къде да избяга. Чувстваше се спокойно, защото беше далече от сивия и неприветлив град. Радваше се, че няма хора около него.

 

Независимо от този факт, съществото не се чувстваше самотно. Даже му беше много приятно от това, че няма кой да го следи и да го поругава. То слушаше прекрасната песен на щурците. Това само го караше да се чувства още по-прекрасно. То беше изненадано от факта, че той можеше да се ориентира в това безкрайно поле, независимо, че беше нощ. Навярно вечерта сред природата е много по-светла от тази в града. В тази райска земя ги няма кътчетата на ужасите, където живеят злодеи. Нещо, от което детето се страхуваше, като беше в града.

 

Създанието беше далеч от тези неприятни мисли. То се наслаждаваше на природата. Момчето видя, че цветчетата вече са си затворили чашките, в които си пазят цветовете. Детето се досети, че те са си легнали да спят и затова е така. То също така усети, че птичките вече не пеят, защото вече си почиват. Съществото се чудеше обаче защо щурчетата пееха през цялото време. Независимо от това, то се чувстваше в хармония с природата през цялото време. Беше много спокойно и знаеше, че нищо лошо няма да му се случи през тази нощ.

 

Малко по-късно то погледна към небето. Загледа се към звездите и чрез своето въображение видя много образи. Първоначално, над западния хоризонт, видя храбър воин с лък в ръка. Под него забеляза едно голямо куче. На мястото на окото на кучето блестеше най- ярката звезда на небето със своя нежен бял цвят. До това съзвездие зърна и малко куче. Съседното съзвездие, беше съставено от два човешки образа. Детето успя да си ги представи. Малко по на север забеляза още един човешки образ. Там звездата, която символизираше главата на това същество, светеше ярко със своя мек оранжев цвят. До този образ имаше още едно съзвездие, което приличаше на разярен бик. Окото на тази дива твар беше кървавочервено.

 

Момчето се наслаждаваше на тази невероятна гледка и се досети, че небето е наистина интересно. То обаче реши малко да поспре да го гледа. Тогава се огледа наоколо. Търсеше място да си легне. Преди обаче да се избере място за лягане, то неволно се загледа на север. Там то видя някои страшни образи- тези на мечките, както и един голям дракон. Създанието обаче видя в същата посока, отдалечено от тези създания, които в първия момент го уплашиха- образ на една неземно красива кралица. Тя навярно управляваше северната земя и му вдъхна увереност, че мечките и драконът няма да му направят нищо лошо.

 

След малко, детето легна на тревата. Преди да затвори очи и да отиде в страната на сънищата, то реши още малко да се полюбува на прекрасната гледка. Създанието откри още много други съзвездия. Първото нещо, което забеляза, откакто беше легнал, е образът на рак. След това откри един голям лъв, който беше заел царско положение. Около властелинът на животните, то зърна и малко лъвче. Скоро след това откри образа и на една прекрасна девойка. Тя навярно му се усмихваше. Детето забеляза под тези съзвездия една безкрайно дълга змия, която просто не можеше да обхване с един поглед. С помощта на въображението си, между змията и девицата, видя гарван. После погледна на изток и видя един смел ловец, който се опитваше да прогони мечките. До този ловец видя една магическа царска корона. В центъра ù грееше една прекрасна звезда, която изглеждаше, като скъпоценен камък инкрустиран в сребърно бижу. Ниско над източния хоризонт видя две прекрасни ярки, синкави звезди. Тогава прекрасното създание затвори своите очи и се запъти към страната на сънищата.

 

Не след дълго то заспа под звездното небе. Сънят му беше спокоен. Нямаше и помен от кошмарите, които беше сънувал, докато беше в града. Нощта минаваше бързо. Момчето се събуди малко преди изгрев Слънце и си мислеше, че нощта е била много кратка. Независимо от това, то се почувства необичайно свежо и беше готово да посрещне новия ден. Усмивката грееше на неговото прекрасно личице. Чувстваше се чудесно. Небето започна да променя цветовете си, щурчетата спираха да пеят, но започнаха да се чуват песните на птичките.

 

Малко преди изгрев, небето придоби нежен розов цвят на изток и приятен син цвят на запад. Тогава Слънцето изгря и изглеждаше по- жизнерадостно от всякога. Небето бързо придоби нежен син цвят. На небето нямаше никакви облачета. През това време, цветчетата се събудиха. Пчеличките зажужаха. Пеперудите започнаха игрите си. Всичко е толкова прекрасно!

 

Прекрасното създание реши да остане в това райско кътче и никога да не се връща в града. Иначе беззащитното дете, придоби увереност сред природата и беше сигурно, че ще оцелее в тази среда. То осъзна, че животът е наистина прекрасен. Навярно това беше създание, което без да осъзнава, беше отишло там, където винаги си е мечтало. Природата успя да омагьоса това създание и да го спаси от злите сили спотайващи се в града. Безобидното създание остана да живее сред зеленината на природата.

 

 Наистина е прекрасна магията на пролетта!

 

 

 

* 4-5.II.2013

 

** Специално за този текст не мога да се въздържа от коментар. Отне ми много от творческата енергия. Проблемът е, че не искам въобще да си го чета, защото е прекалено блудкаво. Чудя се изобщо аз ли съм го писал или е дошъл някакъв дух, който е използвал тялото и душата ми, за да го сътвори. Някак си ми е неприятно, че съм създал такова произведение. Но тъй като съм объркан, недолюбвам текста си, оставям вие да решите как съм се справил.

© Александър Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен ми липсваше действието, но иначе ми хареса как си описал съзерцанието и надеждите на лирическия герой.
Предложения
: ??:??